17. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ДО МИНЧО СОТИРОВ

21 юли 1913 г., София

(получено на 24 юли 1913 г.)

Получих на 24.VII между с. Кукла и Китка

София, 21 юли 1913 г.

Люб. Г. Сотиров,

Вие бяхте у дома в петък, а в събота г. Д. се завърна от Търново. Не знаех адреса Ви, за да Ви съобщя за това.

Вие постоянствувайте да четете даже вечер и заран псалмите, които взехте. Там е спасението, защото завоя през който минава България е до толкози опасен, щото даже духовете не са в положение да помогнат. Само Господ е в състояние да спаси България. Сега Той присъствува и само като подухне еднаж, всичко ще се поправи - морските вълни ще утихнат и стихийте ще млъкнат. Никакви човешки усилия и дипломатически мъдрости не помагат. Да държим прочее, Господа, защото Той и само Той е мощния да изведе България на безопасно пристанище. Сега трябва да размишляваме само, а не да разсъждаваме. Казва ни се, че глупавите разсъждават, а умните размишляват. Как и що стана та се тъй уплетохме, други път ще разискваме. Сега обаче, нищо друго, освен размишление, мълчание и на колене молитва. Тойзи е начина по който ще съдействуваме Господу да извърши започнатото Си дело, когато, ако разсъждаваме, пъшкаме и охкаме, ще значи че се мешаме в работата Му и се поставяме в опасност да не ни се каже ние да я свършим щом Му се мешаме. А пък ние можем ли стори нещо?

С нами Бог. С братски поздрав Петко Гумнеров.

Много здраве от г-н Н. Ватев!

Забравих да обясня, че книгата, която взехте от мене не продължава, тя свършва със себе си. Тя не е списание, а е единична.

Получено на 24.VII., Г-н майор Сотиров