15. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ[1]

ДО МИНЧО СОТИРОВ 10 юни 1913 г., София

(получено на 20 юни 1913 г.)

получено на 20.VI., четвъртък

7 ч. сл. Живка Янкулова

колиби - Белоградчишко

София, 10 юни 1913 г.

Любезни Г-н Сотиров,

Нека и аз набързо Ви изпратя 2-3 реда.

Господ ще продължи да направлява делото Си до край. Да постоянствувате и ние да се надеем Нему и само на Него да уповаем, защото Той не се забави да даде на всинца ни доказателство, че въздига когото въздига, а смирява когото смирява. Да бъде прочее, благословено името Му сега и всякога и во веки веков.

Много отиде, малко остана. Ние се надеем, че този месец вече ще се тури край на всякакви международни недоразумения на Балканите, че всички правоотношения ще бъдат регулирани и Правдата Господня ще придойде. Нищо не бива да ни стряска. Сега ще видим как Господ води Своя народ и как Израил преминава безопасно през Червеното море. Пустинята вече се преминава. Реката Юрдан и Йерихонските стени лесно ще се преодолеят и тогава Ханаан ще започне да дарява своите благословения.

Да, благословение ще е вече за войниците да си отпочинат. Защото по домовете им жетва и харман ги чека - те с песни трябва да се разотидат да приберат изобилния оружай, цъфнал и узрял без тях.

Скоро ще се видим и ще ви засрещаме като славни победители.

Господ с Вас!

Петко Гумнеров

----------------------
[1]Бележка на съставителя: Хазяин на Петър Дънов в София, ул. "Опълченска" 66