12. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО УЧИТЕЛЯ

11/14 април 1913 г., село Подима

Подима

11/14 април 1913

Учителю!

В настоящите минути на велика радост, когато черпиме поука и опитност, като нагледно се доказва на света как търпението побеждава пречките, спънките, неприятностите, как Божествената Любов, съвършената чистота и истина унищожават омразата, злото. И всички тия победи са за Славата Божия, за въдворяване Господното Царство на Земята. Аз се пренасям от бойното поле към Вас Учителю и моля приемете моите послушания за вярност и преданост във Вашата Велика Слава Господи Иисусе, като коленопреклонно и тайнствено шепна: "Христос Возкресе!" И целувам десницата Ви! Съдействувайте ми и за в бъдеще Учителю, да се повдигам ако и слаб, немощен, за възвишаване и облагородяване душата ми, прочистване сърдцето ми, обогатяване ума ми и развиване всички ония добродетели и качества, които са необходими, за да бъда един последен поне работник на Божествената нива. С Вашето съдействие само Учителю аз ще преодолея всички неблагоприятни условия в моята професия, които се опитват да попречат на правилния прогресивен ход в пътя на живота.

Велики са Твоите дела Отче Святий. Света вече почва да чувствува Твоята несъкрушима сила и невъзможността му да противодействува на това, на ония събития, които Си предопределил да станат.

О Исусе Христе, Твоето Царство се въдворява! Да бъде благословено Името Ти и във всичките векове и по-скоро зацарува Правдата и Истината! Амин!

Ваш верен и послушен ученик. Целувам десницата Ви.

Минчо Сотиров