НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>"Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри"<br /> </span></span></p> <br /> <span style=''>Минаха години. За нас Паневритмията бе празник на душите ни. Какви кръгове бяха тук, на "Изгрева", и на Седемте езера на Рила! Тогава смятахме, че това ще трае вечно. Но ето, веднъж Учителят извика при себе си една сестра. Казваше се Ярмила. По произход тя бе чехкиня, но бе отраснала в София. Беше балерина и хореографка. Отива тя при Учителя, а Той в присъствието на няколко сестри й нарежда: "Сестра, вие трябва да оправите гимнастиките на Паневритмията". Учителят искаше да каже, че тя трябваше да оправи упражненията, които се играеха неточно и невярно. "Но, Учителю, аз едва ли ще мога!" "Ще можеш. Ще ти изпратим помощник за това."<br /> <br /> Тези думи на Учителя останаха запечатани в главите ни. И тези думи не са се изличили досега от съзнанието на онези, които ги бяха чули. Учителят си замина. Минаха няколко години. Веднъж на Паневритмия стана някакъв спор. Спряхме и се огледахме. Видяхме, че едните грешат, но и другите грешат. Тези, които правеха забележка грешаха, но другите, които бяха съветвани, също грешаха. Огледахме се, и се оказа, че всеки играе Паневритмията така, както си я знае. А приятелите не я знаеха добре. Не бяха я научили добре. Бяха изминали много, много години от времето, когато всяко упражнение се изучаваше на поляната поотделно, в присъствието на Учителя. По-късно всеки идваше, влизаше в кръга, оглеждаше се как играят онези пред него и играеше според тях. <br /> <br /> Оттам се дойде до разноезичието. Тогава си спомнихме думите на Учителя, казани на Ярмила. Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга "Паневритмия". Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията. Нали това е целта - хармония в мисли, чувства и действия. Това е фактически Паневритмията на земята.<br /> <br /> Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията. Но се оказа, че и тя не ги знае добре. Тогава ние ги показвахме - аз и Елена Андреева. Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел и чрез нея се показваха упражненията. Името й е Магдалена Иванова Петрова. Тя ги играе, а ние седим отстрани и коментираме всяко движение - как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз - Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Менцлова. Във всяка от нас остана по едно копие от текста, направен за обясненията на упражненията. След това аз извиках фотографа Васко Искренов и той засне всички упражнения, които ние играехме с Ярмила. На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози.<br /> <br /> После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен. Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва.<br /> Какво стана по-нататък? <br /> <br /> Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа. А това трябваше да стане, да се направи. Но не се направи, защото тогава смятахме, че не трябва да се изтъква личността какво е направила. Дойде време и Елена Андреева предаде текста на Анина Бертоли, която живееше във Франция, в Париж, за да го отпечата на френски език. Елена извика една художничка и като й показваше упражнение след упражнение, тя направи скици на упражненията и тези скици бяха отпечатани от Анина Бертоли. Книгата излезе от печат. Какво беше учудването на Елена, когато забеляза, че преводът не отговаря на оригинала. А тя знаеше френски толкова, че да може сама да провери. Аз се възмутих и ядосах. Упрекнах Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. <br /> <br /> Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор? И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото на Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста измислица и посегателство срещу Словото на Учителя. Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте!<br /> <br /> Беше 1970 година. При мен веднъж дойде един млад брат, който се загледа по окачените снимки над моето легло. Погледна той една снимка, поразгледа я и видя две фигури, облечени в бели дълги носии, с разперени ръце да танцуват. Разпитва ме и аз му казах, че това сме аз и Ярмила през времето, когато бяхме млади и когато работехме върху новия текст на "Паневритмията", който дадохме трите - Елена, Ярмила и аз. Братът си записа всичко. След това отиде при Елена и Тя му разказа онова, което знаеше. Освен това тя му подари и му надписа едно копие от онзи текст, над който ние бяхме работили. След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста. Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде. Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи. Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли? Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на вечеря у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя. Ако беше това станало, нямаше да има спор досега. Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш. Сега Борис отново махна с ръка и не позволи да се реализира този план. Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове. За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко Искренов направи. И тогава проблемът с Паневритмията ще бъде разрешен. Ще си направите албуми и ще следите как ние сме показвали упражненията. Ако не ви харесваме, ще намерите някой художник да направи скици по нашите движения и така ще ги отпечатате като приложение към нашия - на трите сестри - труд. Единственото, което остана за вас, е да се доберете до оригиналите на тези четири копия от текста, който ние ви оставяме, както и оригиналните снимки. Дано този, който ги съхранява, проумее, каква беля за втори път ми направи моят брат и съжител Борис.<br /> <br /> И така, за втори път бе ми направена беля и ми се попречи да си завърша работата. Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи. Защото една грешка води до друга грешка. Най-важно е непослушанието на ученика към Учителя, което се изразяваше в Школата в своеволие - всеки правеше това, което му уйдисва. Ако един съхранява нещо, той смята, че е над другите и може да решава техните съдби. А това води до своеволие и до груби грешки. Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. <br /> <br /> Това бе закономерно. След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка. Когато се намеси личността и индивидуалността у човека и ако това не е съобразено с Божия план, всичко се обръща наопаки. Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога. Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя. Друго обяснение няма.<br /> <br /> Сега е 1970 година и знаете ли какво ще стане с всичко това?<br /> 1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко Искренов. Ще се държат нарочно скрито и покрито и няма да се показват, за да се появят множество спорове за Паневритмията.<br /> <br /> 2. Оригиналният текст за обясненията на упражненията от Паневритмията, които бяха направени от Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова, ще се захвърли и ще се държи като апокриф. Никой няма да знае какво представлява този труд и кой го е направил и има опасност дори да се загуби. Елена Андреева наистина го умножи в няколко броя, но тя не отбеляза авторите и не направи коментар в едно предисловие към труда, за да обясни как и по какъв повод е създаден. <br /> <br /> Преди известно време идва един брат и ми показва този свитък. Аз го запитах знае ли какво представлява това и се оказа, че той нищо не знае. Аз го изпратих при Елена Андреева, за да му разкаже всичко. Ако този брат успее да направи нещо и да потвърди историческата ценност на този труд, това ще бъде все пак една завършена работа за Школата.<br /> <br /> 3. След време ще почнат да излизат различни издания на "Паневритмията", като всеки издател ще си обяснява това, което му изнася. Сега в България печатът на нашата литература е забранен, но в чужбина е разрешен и аз чувам, че някои сестри пишели "Паневритмия". Какво могат да пишат? Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа. Ще вземат нашия колективен труд, ще го преведат на съответния език и ще приложат снимките, които направиха Ярмила и Мария или най-малко скици на упражненията по снимките. Това е пътят. Друг път няма. Другият път е от лукаваго! Изберете и намерете истинския път!<br /> <br /> 4. Проверете след двадесет години, а сега е 1970, проверете след двадесет години как стоят нещата. Ще знае ли някой от вас, че има такъв оригинален труд на трите сестри, с което е изпълнена Волята на Учителя? Ще знае ли някой от вас, че има и снимки на упражненията, направени от Ярмила Менцлова и Мария Тодорова? И ако това не знаете, и ако тези неща не сте ги виждали, знаете ли кой ще бъде виновен тогава? Ще бъде виновен онзи, който сега, през 1970 година не разреши да се направят от снимките най-малко десет албума и да се раздадат на десет места. Ако беше направено това, към тези десет албума щяха да се приложат умножени десет текста на оригиналния труд на трите сестри. И тогава въпросът за Паневритмията за следващите поколения щеше да бъде разрешен. Щяхте да имате нотния текст от "Паневритмиите", които са издадени по времето на Учителя, щяхте да имате думите на "Паневритмията" от Олга Славчева и щяхте да имате обясненията на упражненията от трите сестри - Елена, Ярмила и Мария. И накрая, като приложение, пред вас щяха да бъдат снимките на Ярмила и Мария, направени от фотографа Васко Искренов. И всичко щеше да бъде направено така, както Учителят бе наредил да се направи. А сега работата се обърква. Сега разбрахте ли кой ми направи най- голямата беля пред Учителя? И не ми позволи да си изпълня задачата така,както трябва пред Него. Това е човекът, когото истински съм обичала и обичам и за когото жертвувах себе си вече над петдесет години в съвместен живот с него. Той попречи не само на мен, попречи и на другите, попречи и на вас. Защо? Сега, като четете това, вие знаете ли правилното обяснение на упражненията и знаете ли как се играят те? Не знаете. А кой е виновен за това? Отговорете си сами.<br /> <br /> 5. И когато се явят разни издания на "Паневритмията" с упражнения, показани от хора, които изобщо в Братството ги нямаше като някакво значително присъствие, е, тогава какво ще правите? Кому ще вярвате? На онези ли, които в чужбина могат да печатат, имат пари за това и ще ви направят луксозни издания, но с неверен текст? Какво ще отговорите на това?<br /> <br /> 6. Ето сега се яви и един друг проблем. Един младеж завърши българска филология. Беше син на наша сестра и брат. Баща му беше фотограф и направи много снимки от времето на братския живот, Школата и Учителя. Направи и филм за Учителя. Този брат се казва Жорж Кьосев. Но неговият син Гриша взе, че си състави нов текст на "Паневритмията". И понеже беше научил от баща си фотографското изкуство, взе нотния текст от "Паневритмията", отдолу сложи своя собствен текст и направи една книжка от фотографска хартия. Дойде това време да се яви човекът, който да промени текста на "Паневритмията". Дойде и това време да се коригира онова, което е създадено от Учителя, чрез Учителя и посредством учениците на Школата. И това всичко е публикувано през времето на Учителя. Дойде време да се коригира Божественото. И този младеж Гриша изтъкна онези изказвания на Учителя, че истинската Паневритмия не е още свалена и дадена и че истинският текст не е даден, а трябва да бъде даден в бъдеще време. Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма.<br /> И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов. <br /> <br /> Аз стоя като втрещена. Аз съм изненадана, потресена съм, възмутена съм. Обръщам се към Борис и му казвам: "Виждаш ли каква нова беля ти направи на Учителя и на Братството, като не даде да се извадят онези снимки с Ярмила и мен и да се направи албум за "Паневритмията", за да се приложи към текста, който ние, трите сестри, направихме? Ти не ги даваш, а ето, дойде време и се намериха хора, които извадиха нови думи за текст на "Паневритмията". Утре ще извадят нови упражнения и нови обяснения. И ти ще носиш отговорността за това!" Той стои, мълчи и нищо не казва. Дори прие с голяма благодарност изданието на Гришата. Е, питате ли ме как съм живяла с този човек петдесет години? Но този път няма да мълча и ще кажа истината, защото трябва някой да я каже. И трябва да я знаете! А вие ще си проверите сами колко струва тази истина. Аз знам.<br /> <br /> Дойде онзи млад брат, който искаше да извади нашите снимки с Ярмила, да направи десет албума и да ги приложи към десетте текста на оригиналния ни труд. И като разбра за новия- текст на "Паневритмията", направени от Гришата, вдигна такъв скандал на Борис и се кара с него дълго време. Но Борис мълчеше. Нищо не сполучи този брат. Борис не ги даде тези негативи и толкоз. А защо ли? Има си причина за това. Това беше позицията на "майстор Борис". Навремето Борис Николов и Георги Радев си хвърлиха дипломите и вместо да отидат в университетите и да станат асистенти, доценти и професори, единият остана на "Изгрева" и превеждаше разни романи. Накрая се стигна дотам, че Георги Радев преведе на български три книги и напечата най-големия враг на Учителя и на Бялото Братство. Този автор беше Бо Ин Ра. За него Учителят бе казал, че е окултист, обърнат с главата надолу и представител на Черната ложа. <br /> <br /> Пред мен лично Учителят бе казал за Георги Радев, че една от грешките му е, че си е скъсал дипломата и че не е отишъл да работи там, където е трябвало с тази диплома. И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи. Накрая старите приятели направиха поразии. Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма. Сега вече се -руши и се правят посолства. Това е нещо закономерно след толкова грешки.<br /> <br /> Сега е 1970 година. Изминали са двадесет и пет години от заминаването на Учителя. След двадесет години ние може и да не сме живи, но тогава ще има ли кой да ви покаже как се играе Паневритмията? Едва ли. Тогава ще си намерите оригиналния текст и снимките, които правихме с Ярмила и въпросът е разрешен за вас и за нас, които ще бъдем вече в Невидимия свят.<br /> <br /> А този младеж Гриша, който се опитва да коригира Божественото, създадено и дадено от Учителя, той ще има възможност да научи своя урок и да разбере какво значат окултни закони в Школата на Учителя. Например, проверете след десет години какво е станало с неговата професия като литератор. Проверете какво е станало с неговия личен живот и със семейството му. Проверете какво е направил с професията си, с какво се занимава и с какво си изкарва прехраната. Сега е 1970 година, а проверете след двадесет години какво е направил той за себе си и за близките си с професията си, със семейството си, с таланта си и т.н. Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя.<br /> <br /> И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията. Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си.<br /> <br /> Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине.<br /> <br /> 7. Има и един друг проблем. Идват и ми казват, че във Франция хората на Михаил Иванов играят Паневритмията с валсова стъпка - така, че я играят в по-бързо темпо, защото французите били много темпераментни. Това са глупости. Проверете какъв ритъм имат българските хора и особено шопските и проверете какъв ритъм имат френските народни танци. Сравнете ги и ще видите къде има повече динамика и темперамент. Освен това, лично Учителят, заедно с Кирил Икономов, с хронометър бе отбелязал колко секунди трябва да трае всяко упражнение. Учителят лично го е определил. И това е точно така. А че някой иска да промени темпото на Паневритмията, това не е случайно, защото в Школата на Учителя случайни работи няма. Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе. Ние го познаваме Михаил Иванов от времето на Школата и знаем какво беше мнението на Учителя за него, и знаем какви поразии направи тук. Още са живи онези, които бяха потърпевши от него. Те могат да ви разкажат много неща.<br /> <br /> Често задават въпроса, защо Михаил използува Паневритмията и братските песни, но не чете Словото на Учителя от Неговите беседи, а си говори негови собствени неща. Отговора ще намерите, когато прочетете бележките по частния разговор на Учителя с онези възрастни приятели и си го прочетете. Аз съм ги чела, ние сме очевидци и знаем много добре как стоят нещата. Как стоят ли?След заминаването на Учителя, Михаил Иванов се обяви срещу Учителя и Го обвини, че се бил уплашил от комунистите и затова избягал от земята. Имаме свидетели за това. Освен това, той се обяви за учител на Бялото Братство - преправи се като Него, направи си същата брада, същата прическа, същите одежди и почна да имитира същата фигура. Дори си направи снимки и ни ги изпрати, за да се убедим, че той е вече истинският учител и че Учителят се бил вселил в него. И започна се една голяма борба, в която взеха участие всички възрастни приятели и го изобличиха. А ние знаехме много добре как са нещата. А и онези, които го поддържаха тука, знаеха как са нещата, но не им изнасяше и твърдяха противното. И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми!" А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов. Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля!" Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя.<br /> <br /> Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото становище. Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани. На процеса 1957-58 година срещу Братството следователят по делото и прокурорът ми казаха лично така: "Ние проверихме по нашите канали и се убедихме, че вие нямате никаква връзка с чужбина и с Франция. Ако имаше и най-малкото съмнение и доказателство, всички щяхме да ви окачим на бесилото като чужди шпиони и диверсанти." А това щеше да стане, защото новата комунистическа власт се пазеше от чужд шпионаж и чужди влияния. И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки.<br /> <br /> Тогава видях пръста на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това. Нашите отношения с Франция бяха скъсани като от двете страни бяха разменени най-силни обвинения. Ние преминахме през този етап. А вие ще се учите от нашите грешки и ще минете по-нататък в следващия етап.<br /> <br /> Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота на мислите, чувствата и упражненията.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ