21. "Изворът на Доброто"

Това са стенографирани разговори на Учителя Дънов, пребиваващ в с. Мърчаево от 14 януари 1944 г. до 19 октомври 1944 г.

Предложеният материал е подготвен от Боян Боев, който със съгласието на Учителя е озаглавен "Изворът на Доброто". Този оригинал ще бъде публикуван към подготвените два тома от "Изгревът" за Боян Боев.

Бележки на редактора Вергилий Кръстев

1. Съхраненият и подготвен материал "Изворът на Доброто" е оригиналният текст, който лично Боян Боев е стенографирал в Мърчаево, по-късно сам си го е дешифрирал от стенограмите и написал на пишущата си машина.

2. След заминаването на Боян Боев през 1963 г., Борис Николов взема материала и го редактира, като подготвя ново издание според неговото виждане.

3. През 1972 г, когато научих, че има два материала за "Изворът на Доброто", поисках от Борис Николов да ми ги предаде. На неговото издание го накарах да се подписва през 20-30 страници, като на с. 46 той отдолу бе написал: "Настоящите разговори са от стенограмите на Боян Боев - редактирали сме ги заедно с него. Подпис: Борис Николов."

4. При проверката от мен на двата материала се оказаха големи различия. Оригиналът бе осакатен по различни причини, които, ако ги изложа никой не би повярвал. Онзи Александрийски дух, най-големият враг на Христовия Дух и на Учителя Дънов, отново се бе явил и тук, за да промени, изопачи и опорочи. Това е главната причина, като има и още десетина други причини.

5. Още на самия Борис Николов заявих, че аз признавам оригинала и него ще публикувам. Той ми предаде и двата материала, които бяха съхранявани от мен около 30 години.

6. Ще спомена какви са разликите във второто преработено издание на Борис Николов.

а)  Поставен е друг увод.

б)  Предисловията на всички глави са премахнати, където е описанието на всичко онова, което е предхождало разговора на Учителя. Обикновено това са по 30-60 реда на пишуща машина.

в)  Поставени са нови заглавия и са премахнати старите. Някъде са оставени заглавията в оригинала.

г) Преработка на текстовете, разместване на пасажи и се нарушава естествения ред, продиктуван от Духа, който е дал Словото на Учителя.

7. Главната цел на второто издание е да се разбие оригиналния текст и да се наруши единството на материала, за да се оттегли Духа на Творчеството. И тогава ще останат слова без Дух и без Сила.

8. За потвърждение на това мое твърдение може да се спомене, че през 1992 г. излезна под редакцията на Мария Кисьова "Изворът на Доброто", подготвено във Варна с ISBN -954-8005-04-2, напълно променено копието на Борис Николов.

Поставен бе предговор от хора, които не познаваха изобщо нито Борис Николов, нито Боян Боев и вкараха постановки на Черната ложа. Бяха решили да поставят заглавие, че това е труд на Борис Николов, но след намесата ми те промениха и написаха, че е стенографирал Боян Боев, а съставителството е на Борис Николов. И това не бе вярно, защото целия материал из основи бе преработен от Мария Кисова. Това може да се провери и докаже при сравнение на двата текста - отпечатания през 1992 г. и онзи, който Борис Николов ми бе предал с неговите подписи. Дори се бе осмелила и позволила да заменя думата Бог с Господ, показващо, че не разбират, че това са две различни величини.

9. Своевременно това бе изнесено в "Изгревът" том I, с. 591-593, том IX, с. 757-764, за да се знае, за да не би утре някой да се оправдае, че не е чул, не е видял, не е прочел и не знае.

10. А за потвърждение на това ще разкажа една опитност в последните дни на Учителя на земята, когато той лежи болен в стаята си.

Идва човек на Изгрева, целият запъхтян, бързащ и възбуден от нещо, което му се е случило и което е съдбовно за него. "Кажете на Учителя, че искам да се видя с него". Цял живот този човек се е борил срещу Учителя в себе си. Накрая решил, че все пак трябва да се види с него и да разреши окончателно тази борба в себе си. "Предайте на Учителя, че искам да говоря с него". Човекът иска да говори с Учителя. А за какво? За собствения си живот вътре в себе си и вън от него. Казали на Учителя. Той е мълчал дълго време. Накрая промълвил: "Кажете му, че концертът свърши вече". След малко пак повторил: "Концертът свърши вече."

11. Човекът научил последните думи на Учителя. Стоеше изумен и неразбиращ нищо. Та как можеше да разбере, когато Учителят Дънов бе отворил Школата си от 1922-1944 г., беше говорил през цялото време Словото на Бога и българите не проумяха това. Човекът също не бе проумял. Но ние проумяхме това. И затова издаваме оригиналното Му Слово и поредицата "Изгревът".

12. Как бе издадено оригиналното Слово на Учителя ще прочетете в "Изгревът" том XVI, с. 820-884.

13. А как бяха определени цветовете на кориците на Общ окултен клас, на Младежкия окултен клас, на Утринните слова и Неделните беседи въз основа на "Заветът на цветните лъчи на светлината", виж в "Изгревът" том XVI, с. 885-893.

14. Каталогът на програмата на напечатаното Слово на Учителя Дънов по оригинала ще намерите в "Изгревът" том XVI, с. 894-905.

15. Аз също мога да кажа към 2006 г., месец ноември-декември, когато подготвях този материал същите думи: "Концертът свърши вече". Вече започна друга епоха, която бе предречена от Учителя Дънов. И ще завърши 2035 г., когато нас няма да ни има на земята. Но ще бъдем живи чрез написаното и изнесеното за поучение на следващите поколения от последователи на Учителя Дънов.

Амин!