4. Циганското тръне

Весела е назначена на 1.XI. 1941 г. за селска учителка в прогимназията на с. Сирищник, околия Радомирска. Обучава децата по програмата на Министерството на просветата, но започва да ги учи на някои песни от Учителя. Децата харесват песните. Но другите учители ревнуват, че тя изпъква. А децата разказват на родителите си, че учителката ги учи на песни. Започва да се носи слух по селото, че тази учителка ги учи само да пеят, а не ги учи по читанките и сметанките. Защо ще губи времето на децата, да се маха от селото.

По това време Весела получава писмо от Галилей, който по поръчение на Учителя поддържа връзка с нея, като й изпраща резюмета от беседи. И той в писмото си пише до нея, че Учителят казал за нея така: "Човек да не влиза бос в циганско тръне". Само това. Но хайде, разгадайте го. Не можете. Никой не може.

Намира се един ревнив учител и пише донос срещу нея. Идва инспектор, за да я провери на място. Намира работата й за сполучлива. Но всички в селото говорят, че инспекторът е дошъл, за да я изгони от селото. Положението става нетърпимо. И Весела решава да напусне селото. Напуска го. Натоварват багажа й на една каруца и напуска селото. И ето ти насреща трябва да премине през едно тръне. А конете се дърпат, не искат да газят трънето. И тогава каруцата прави дълъг обход, за да заобиколи трънето. И тогава Весела разбира, какво значи да не се ходи боса в циганско тръне. А циганското тръне е онова тръне, което никой не го сече, не го изкоренява и то си расте свободно и става непроходимо.

Та там, където расте циганско тръне не можеш да проповядваш идеите на Учителя, нито в Слово, нито в песен. Там не расте нищо!

Весела отива при Учителя и му разказва подробно за случилото се. Той я изслушал и отсича накрая: "Една опитност".

Тази опитност не е само за нея, но за онези, които искат да проповядват Не ходете боси и не газете боси през циганското тръне.

А на 33 години Учителят я предупреждава, че ще й се одере кожата. Родена е 1909 г., плюс 33 години е равно на 1942 г. Точно когато гази с боси крака в циганското тръне. За тези събития тя пише писмо до Галилей Величков, което поместваме тука.