НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ІІ.23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ

Галилей Величков ТОМ 4
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>23. ПРАТЕНИЦИ ОТ АНГЕЛСКИТЕ СВЕТОВЕ<br /> </span></span></p> <span style=''>19 ноември 1943 година<br /> <br /> УЧИТЕЛЯТ повиква сестра Савка. Той й каза:<br /> <br /> - Подгответе се. Утре в зори тръгваме за няколко дни на Витоша. Ще преспим на хижа Алеко. Споделете това с братята Боев и Борис.<br /> <br /> Приятна и радостна е такава екскурзия с УЧИТЕЛЯ. Вървим по Неговите стъпки! Има ли по-хубаво преживяване от това?! Вживяваме се в Неговите прояви! Има ли по-ценно възприятие от това?! Неговият живот става наш живот! Има ли по-ценно единство от това?! В Неговата светлина природата оживява. Той открива записите на вековете. Тогава ние слушаме откровения, разчитаме заедно с Него геологични истории, времето и пространството изчезват. Заживяваме в по-високите гами на живота. Надхвърляме границите на познатите три измерения. Диханието на вечността докосва съзнанието ни и ние надрастваме себе си. Разбираме по-лесно трудното, несъизмеримото. Безкрайно малкото и безкрайно голямото не са проблеми за нас. Неразказуемо е преживяването на Неговото присъствие. В аурата Му ставаме едно с Него. Казаното от учениците на Христа наново преживяваме. Неоценима е една екскурзия с УЧИТЕЛЯ!<br /> <br /> На 20 ноември, в уречения час, приятелите са пред салона. Раниците са на гърбовете ни. Неговото бастунче потропва за последен път по плочките пред салона и тръгваме към по-високите места.<br /> <br /> Витоша е приветлива и спокойна.<br /> <br /> Ел-Шадай ни посрещна с усмихнато слънце. Снехме от раменете тежките раници. Подкрепихме силите си. УЧИТЕЛЯТ обичаше този кът. Със своето южно изложение, на северния склон на Витоша, тази поляна е много ценен фокус на здравни енергии. Приятелите знаят това. Те тука се лекуват. Чистата изворна вода, затоплена от огъня на сухите клони, е най-необходимото питие тук. Голямата канара и каменната ограда ни пазят от ветровете. Много спомени са скътали тези чудни скали. Един ден и те ще проговорят за Господните дни, когато поляната приемаше и изпращаше видимите и невидими приятели на УЧИТЕЛЯ!<br /> <br /> Хижата ни приюти. Настанихме се в две общи стаи. Тръгнахме малцина. Но до късно през нощта пристигнаха мнозина.<br /> <br /> Имах привилегията да бъда в спалнята, където бе леглото на УЧИТЕЛЯ.<br /> <br /> Моливите и писалките на приятелите неспирно отбелязваха свещени мисли, откровения, напътствия към бъднините на човечеството. В такива часове насита няма.<br /> <br /> Денят отдавна бе преминал. Очакваше ни следващият. Ние трябваше бодри да посрещнем светлината на изгряващото слънце. Всеки се приготви за „път". Един по един, приятелите заспиваха. Последна остана сестра Савка. Тя подреди леглото Му. Приготви одеялото. Застла с бяла кърпа възглавницата и се оттегли на своето легло.<br /> <br /> Аз не заспах. Братята до мен отдавна бяха „тръгнали". Сънят някак си ме отбягна. Защо?! Бях отпочинал! Не бях дежурен! Нямаше основание да бодърствам!<br /> <br /> Към полунощ УЧИТЕЛЯТ светна с батерийката. Погледна часовника си.<br /> <br /> Направих същото. Моят часовник сочеше 12 часа полунощ. Той отвали завивките и седна на кревата. Вдигна ръка за поздрав. Вгледах се с внимание! Наоколо всички спяха. Дежурната сестра спеше. Но кого поздрави УЧИТЕЛЯ?! Кого посрещна в този час?!... Потърках очи. Бях буден! Тогава... Това е реалност! УЧИТЕЛЯТ има гости!...<br /> <br /> Миг след това допуснатата мисъл се потвърди!<br /> <br /> УЧИТЕЛЯТ тихо проговори. Шепнешком водеше разговор на непознат език!... Съчетанието на гласните и съгласните напомняха за текста на Неговите санскритски песни. Явно УЧИТЕЛЯТ говореше с някого на древен език, на прастар език!<br /> <br /> Тази среща трая около 10 - 15 минути. Диалогът се водеше по всички правила. УЧИТЕЛЯТ поклащаше утвърдително глава. Протягаше ръка. Странният разговор бе явно оживен. Кратко мълчание... Той стана... Вдигна десницата си за поздрав и дълго отправяше поглед... към тези, които продължаваха своя път!...<br /> <br /> Последва нова подготовка на леглото. Това стори сам. УЧИТЕЛЯТ дръпна одеялото.<br /> <br /> Аз заспах.<br /> <br /> Когато се пробудих, забелязах, че всички приятели са станали и готови, чакаха да тръгнат към Мечата поляна. Като всеки закъснял, набързо се приготвих и последвах групата, която напускаше спалнята.<br /> <br /> Преживяното през нощта не забравих. През целия ден търсех момента да намеря УЧИТЕЛЯ свободен и споделя чутото и видяното „явление" през нощта. Не ми се удаваше да намеря такъв момент. Нали всички приятели имат право да поговорят с УЧИТЕЛЯ и да получат с пълни шепи благословенията на живата вода и живия хляб!... Но и аз имах право! Среднощният разговор е реалност!... Ще дешифрира ли УЧИТЕЛЯ този странен момент?! На помощ дойде интуицията. Тя откри път към УЧИТЕЛЯ!<br /> <br /> Наумих какво да сторя. На 21 имах рожден ден! Удобен момент. Ще по-черпя УЧИТЕЛЯ с южни плодове и тогава ще Го попитам. Така сторих.<br /> <br /> На следващата утрин, след закуска, с трепет пристъпих към Него. Поднесох Му южни плодове и Му казах:<br /> <br /> - Днес е моят рожден ден! Моля, приемете от тези плодове!<br /> <br /> УЧИТЕЛЯТ с разположение взе от смокините и стафидите. Побързах да<br /> <br /> Му кажа:<br /> <br /> - Миналата нощ Вие станахте и говорихте на непознат език с някого!<br /> <br /> Усмихнат, Той замълча. След това запита:<br /> <br /> -Ти не спеше ли?!... Разговорът чуваше ли се?!... Имах гости от ангелските светове...<br /> <br /> Отговорът бе кратък и ясен!<br /> <br /> Забележка: За тази екскурзия УЧИТЕЛЯТ споделя в беседата, отпечатана в томчето - "Новият светилник", държана в София - Изгрева на 24.ХI.1943 година. Беседата е озаглавена „Новото разбиране".</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ