293. Учителят отвори пътя на душата към небето

Може ли Учителят да остане в земята? Когато стоях в салона на третия ден, за първи път облаците се разтвориха и слънчев лъч проблясна, прониза сивия саван и проникна в салона. В този момент пишех:

На върхът на най-високата планина
Голям тъмен облак се разпръсна.
Светлина - Вечна светлина озарява
върха на земята.

Светла бяла пътека се очерта към изток - към източника на светлината и на живота и безброй души възлизат по тази пътека. Той победи, Той отвори пътя на душата към небето, която сам освободи.

В 12 часа на обяд спуснаха ковчега в гроба - в лозето, където Учителят обичаше да седи. Здравец и босилек ухаят сега там.

Това малко описание на последните дни с Учителя и деветте месеца в Мърчаево е взето от записките ми в тетрадките, където много малка част е записана от всичко видяно и преживяно.

Премълчах, обаче се качих на един стол, щото така беше пълно с хора, да видя Учителя отгоре. И в този миг изведнъж се процепи небето и слънчеви лъчи, един сноп паднаха в салона и така ме осветиха, че аз взех тетрадката и почнах да пиша в една тетрадка. Виждам, един бял път, че се направи за душите към небето и аз държа това записаното, което записах там на стола.

Когато процепи слънчев лъч облаците и аз почувствах една голяма радост, че това беше един символ, един сигнал, че слънцето не е залязло. Въпреки, че всичко е сиво и скръбно, че радостта стои и чака своето време. И че тази радост ще ни изпълни един ден. В.К.: Това го имате записано? Весела: Аз съм го записала. В.К.: Като есе ли? Весела: Не, тези думи там ги писах права с едри букви в тетрадката. В.К.: Вие тука не сте ги описали? Весела: He. В.К.: Те са материал за добавяне. Весела: Да.

В.К.: Ами самото погребение? Весела: На погребението аз не вървях зад катафалката, не вървях с братството. Отидох до чешмата, на ъгъла там, човека, който чете, имаше една чешма, застанах до чешмата, не отидох където става погребението и цялото време стоях там. Не присъствах на гроба. Не можех да присъствам. За мен той не беше там. След като ми каза: "Недей скърби, аз ще възкръсна", аз вече не го смятах, че е там. Той възкръснал. Той може би в този момент напълно напусна замята, физиката.

В.К.: Сега, вие казахте, че всички цитати, които са обозначени тука, са от вашите тетрадки. Весела: Да. В.К.: И след време тези тетрадки трябва да се допълнят към това. Това е един много труден процес за работа. Весела: Абе тези тетрадки искат обработка. Да обработя всичко. В.К.: Много голяма работа. Весела: Те са към 20 тетрадки.

1960 г. - Първоначален опит за описание.

1989 г. - Подготовка за ново издание с допълнение от магнетофонен запис