285 г. Разходките на Учителя

Весела: Да. Учителят излизаше, и се движеше и се разхождаше и по шосето. Много пъти с него излизахме по шосето. Особено преди бомбардировка, когато дадат сигнал сирените, в София се чуваха бомбардировките, Учителят излизаше и тръгваше по шосето и ние вървяхме с него. Самолетите идваха над главите ни високо и летяха към София, а той почваше да поглежда, гледа, следеше ги, той все пак е участвал във всичко, което става и е предотвратявал някои големи нещастия, които можеха да се случат. В.К.: Значи на верандата той се разхождаше сутрин и вечер, когато имаше свободно време. Весела: Да. В.К.: Това съм записал от вас. А сутрин, обед и вечер той се разхождаше между двата извора - на "Доброто" и на " Здравето". Весела: Не всеки ден, понякога. Движеше се между изворите, ходеше. В.К.: Имаше пътека между двата извора. Весела: Имаше пътека. Да. Учителят ми каза: Сега по тази пътека двама души могат да вървят, двама. В.К.: Значи двама. В какъв смисъл? Весела: Ами вече по двама ще работим. Той, Христос, изпрати по двама да проповядват Благовестието, като им даде власт над духовете. (Матея гл. 10)