263. Измолване на прошка

Наближаваше Петровден. Дните летяха с огромна бързина, защото винаги бяхме заети и унесени в работа, творчество или слушане Словото на Учителя, Който често ни говореше.

Понякога се разразяваха гръмотевични бури, изливаше се пороен дъжд и ние сядахме на покритата тераса, откъдето наблюдавахме природните картини. Под покрива на терасата лястовички бяха свили гнезда и четири малки лястовичета цвърчаха и поглъщаха постоянно храната, която им носеха двете лястовици, с широко отворени човчици. Картината беше мила и то най-вече защото птичките не се страхуваха от нас и бяха тъй близо до нас. Кравата на Темелкови даваше много мляко и няма да забравим вкуса му на ароматни полски цветя. Малката Божидарка растеше и гугукаше вече, станала неразделна част от нашата компания.

Пред вратата на Учителя стояха често две сестри, към които един ден брат Темелко се обърнал с думите: "Не мислите ли, че смущавате Учителя, като постоянно стоите пред вратата Му?"( Забележка: Мара и Теофана Савови. Виж "Изгревът" т. VII, с. 436, № 9) Те се оплакали на Учителя и Той три дни останал в стаята си, натъжен от тая обида на сестрите. Брат Темелко разбрал неявяването на Учителя и решил да събере цялото си семейство и да отидат при Учителя да измолят прошка за стореното. Целунали Му ръка и се извинили. Учителят след това дойде отново при нас. Той винаги изкупуваше грешките ни с глад и усамотение. Винаги ни казваше да не се оскърбяваме и обиждаме, а да се съобразяваме с характера на хората и да сме много внимателни в обноските си. "Една обидна дума е една форма, която невидимия свят не приема и мъчно се поправя тая форма. Не се ядосвай и сърди, а винаги изправи погрешката си, това е важно, а не тези отрицателни състояния. Когато обиждате човека, вие обиждате Бога в него."