Алтернативен линк |
254. Бог е вечно изявление на съвършенство,
а човек вечно изправя своето несъвършенство
Словата на светлината се лееха от устата на Учителя и влизаха направо в душите ни. Въздухът трептеше от свежест и зелените борчета по стръмния хълм приличаха на смирени ученици, тръгнали към върха да чуят Учителя. Сякаш и камъните край нас се бяха вслушали. И кой ли в този чуден свят не слуша гласа на Вечния? Не каза ли Той, че живи души живеят в боровете и камъните, които долавят трепета на човешкия живот и на живота в цялата природа?
На слизане от върха, Учителят вървеше последен: "Ще ви бъда тил", каза Той.
Край извора, спрял веднъж, Той заговори: "Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство.
Вечното благо са безбройните малки блага, които идат непрестанно. Само вечното създава радост в човека."
Той гледаше как капките се вливат в улейчето и образуват малко поточе, което се втичаше в извора.
"В хората ще влезе това, което сега строим - извори, каменни стълби. Първото стъпало на доброто ще създаде нещо стабилно в човека. Първото стъпало издържа най-голяма тяжест, а най-горното - най-малка.
Характер - записано като в камък - като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваяш в себе си.
Ще опиташ три пъти Любовта и ще ти трае цялата вечност. Един път ще опиташ Любовта заради Любовта, един път заради знанието, което тя дава, и един път заради свободата на Истината й - и това ще бъде за вечността.