252. Духът прави усилия да се освободи от човешката форма,

като премине във форма с по-големи възможности

Над хижата се издига скалистия връх Острец на 1700 м височина. Целият ден прекарахме на малката полянка, осеяна с пролетни цветя. Небето бе ведро и слънцето топло грееше и ни изпълваше с радостен живот. Учителят дълго ни говори, след което полегна на тревата край един заоблен камък.

"Човек е затворен, ограничен дух във физическата форма, както дървото. И във всички тия форми Духът прави големи усилия да се освободи - да премине във форма с по-големи възможности. Единствено с Любовта Духът се освобождава от формата и става свободен - слива се с великия живот. Извън Любовта човек е затворник - птица в кафез.

Дърветата са най-обективни, те са се хванали здраво за земята и се чувстват сигурни, а нас ни смятат за фантазьори. Статическото за тях е реално, а движението - фантазия. Животните са също обективни. Те трябва да имат нещо физическо, за което да държат. Петелът трябва да има красиви пера на опашката си, за да чувства достойнството си. Кристалите са още по-обективни и от дърветата. Тревата трябва да гали, с мекота да действа на един кристал, за да й даде храна. Мекотата действа на кристала и на почвата. Но дърветата чувстват, че трябва да се държат здраво за нещо на земята. Фасулът се счита за много добър писател - всяка година пише нещо със зърна, а смята дърветата за недобри писатели, на много години веднъж пишат нещо.

Злото минава през силните и богатите, а доброто през слабите и бедните. Не какво мислиш, а какво правиш, е важно.

Някои тонове са естествено хармонични, а други не са и трябва много обертонове да дойдат между тях, за да станат хармонични.