225. Бомбардировките над София

(Забележка. За бомбардировките виж "Изгревът" т. I, с. 48-62; т. XIII, с. 874­882)

От пожарища и пепелта изхвръкна като феникс, вечно живата идея, която отново придоби въплощение в малкото планинско селце Мърчаево.

"Божественото се проявява в сила при най-лошите условия" и блясъкът на красотата му се откроява най-ярко върху тъмния фон на човешкото безумие и разрушителна стихия.

Млада девойка предупреждаваше родителите си, седмица по-рано от случката, че иде Учителят в дома им. Но бащата не можеше да си представи, че скромното му жилище ще бъде избрано за убежище на Божествения пратеник, Когото той дълбоко уважаваше и следваше в живота си.

"Тате, иде Учителят", повтаряше девойката, "пригответе Му стаята", но никой не се вслушваше в думите й. (Забележка. Това е Косена, дъщеря на Темелко Стефанов. За нея виж "Изгревът" т. VII, с. 432-433, снимка в т. XXII, № 96, а за Темелко виж "Изгревът" т. VII, с. 406-491. Снимки за семейството на Темелко в т. XXII, № 95, 97,98,99]

Както някога Христос бе влязъл в Йерусалим, възседнал ослица, и се бе приютил с учениците си в скромната горница на предан брат, където сподели последния залък със своите си и им предсказа страшната съдба, която Го очакваше, като им изля великото си благословение, изразено в 17 гл. от Йоана, така и в този горестен ден на страдания и бедствия, Учителят бе приютен в скромен селски дом в Мърчаево, където остави печата на делото си на гранитен камък, но този път началото и края станаха едно /Печатът на завършеното дело на Учителя стана Новия План на бъдещата култура. - авт. бел./

В.К.: Започваме за Мърчаево. Сега, искам да ми разкажете нещо за бомбардировките, които започнаха. Оттам да започнем. Весела: Да. В.К.: Сега, последната бомбардировка най-голямата, е била на 10 януари 1944 г. Весела: Тя е първата голяма. В.К.: Да. А как се отразиха тези бомбардировки на града, на Изгрева? Весела: Аз бях преподавателка по английски в колежа в Симеоново, който след като си заминаха американците в 1942 г. го преобърнаха в гимназия за чужди езици. И ме назначиха преподавателка по английски език. Аз бях там от 1942 г. до 10 януари 1944 г., когато стана много голямата бомбардировка над София. Земята се тресеше. Огромни светлини висяха в пространството над града. Ние наблюдавахме от Симеоново ужаса, който преживяваше града. И веднага разформирахме колежа и разпратихме учениците, останахме няколко учителки там. Моите - майка ми със сестра ми, със семейството й, бяха евакуирани в Панагюрище, тъй че аз нямаше къде да отида и взех една каруца от селото и си взех една стая под наем в Симеоново. Вечерта на 10 януари имаше пак страшна бомбардировка, и бомбардировките продължиха и през следните дни, докато бяхме там. Един ден, точно по обяд изсвири сирената, вън имаше сняг. Моите колежки изтичаха. Ние бяхме в малката болничка. Изтичаха в голямото здание да се скрият. Пък ние обядвахме фасул. Аз казах: аз оставам тук. Ако трябва да умра, нека от бомбите да умра. А до колежа имаше огромен погреб - оръжия на германците. До колежа бяха, под земята. Огромен погреб. И те са целили да ударят погреба на германците. И аз останах в къщичката самичка. И изведнъж огромно ято самолети откъм Витоша с огромен шум пристигнаха. Аз изскочих от къщичката да видя какво става. И те толкова ниско летяха, че виждах авиаторите. И си мислех, те сега с картечница ще ме застрелят тука. И започнах да тичам към голямото здание под самолетите. И тичах, но те нищо не ми направиха. Гледат сама жена, какво ще стрелят. Те имаха друга цел. И след като мина голямата бомбардировка, бомби гърмяха около колежа, падаха много бомби, на много места. В.К.: Склада не го взривиха? Весела: Склада не удариха. Не, ако беше ударен, целият колеж щеше да стане на прах. От експлозията. Имахме щастие да оживеем. И след като излязохме от зданието аз се бях скрила в кухнята под една голяма печка. И като излязохме, прегледахме имаше около 20 големи трапа, направени от бомбите. Имаше една горичка, близко зад болничката паднала бомба, около 10 м повече трап широк и видяхме на много места, където са падали бомби. Но нито една не падна върху погребите. И това беше в продължение на много дни бомбардировки. Аз отидох в Симеоново, наех стая и потърсих там Учителя в едно дамче (Забележка: дам, дамче-обор,яхър, помещение за животните), където ходеше, но го нямаше.