224 в. Как се въздигат двата синове от нищото

В.К.: Аз си спомням, че сте ми разказвали, че сте го питали: какво правите, ами нищо. Ами той без работа. Весела: Ами той без работа, ама те дори магарищарник не го назначиха в Боянския детски дом, да кара хляба и млякото. Не го назначиха. Щом разбраха, че е син на емигрант и не му дадоха магарищарска работа. И тоз човек го поех изцяло. Отиде в Академията, намери преводаческа работа и аз му помагах. В.К.: На руски? Весела: Не, от английски. В.К.: Какво учеше? Весела: Социология. В.К.: Социология. Весела: Той 12 години превежда социология, назначиха го после щатен. И днеска той вече се пенсионира на 65 години, професор и доктор стана. В.К.: Професор по какво? Весела: По философия. В.К.: Какъв доктор? Весела: По философия. В.К.: По философия. Весела: В София там. В.К.: Защити докторат? Весела: Защити в Грузия. Докторат "Закономерности на художественото познание", което изуми всички със своята ерудираност, висока идейност и т.н. В.К.: Значи, вие фактически изпълнихте, реализирахте един закон на Учителя, че човек трябва да възпита ония, които раждат? Весела: Човек трябва да им помага да се издигат. И физически да бъдат добре и морално. Когато, Учителят казва, вие обичате един човек, то значи, че вие му създавате условия да се развива и да се издига. Две условия, които са извънредно важни, да обичаш, не само иди ми-доди ми, ха-ха-хи-хи, да обичаш, значи да работиш за хората и то с цялата си душа. Всичко да вложиш. Все едно, че тези две момчета бяха мои синове. Ето, аз не родих два сина, но Спасов и Иван ги имах като синове. Спасов беше без майка, аз се грижех за него също. И по тоз начин аз изпълних задължението си към моите синове, към тези двамата. Не да ги родя, а да ги възпитам и да ги насоча в живота. Те много се издигнаха и двамата. В.К.: Сега, Спасов. Той как се казваше? Весела: Димитър Спасов. Аз го вкарах в Университета. Той искаше да става писател. Казах не, вие сте само за университетски преподавател. Много способен. Знае перфектно английски, и той 14 книги написа в Университета за студентите, научни. Изключително работлив. В.К.: Той беше там? Весела: Той беше преподавател в Университета по английски. Да. И той ми беше син, не само Иван. Така че двама сина имам. В.К.: Той как се казваше Иван кой? Весела: Иван Бицадзе. В.К.: Бицадзе? Весела: Бицадзе. Грузинец. В.К.: Те кога идват в България? Весела: Ами те в 1926 г. са дошли родителите. Той се е родил в 1924 г. в Белград. Те идват тука. В.К.: Да. Така.