НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков ТОМ 4
Алтернативен линк

<p class='bbc_center'><span style='color: #4B0082'><span style=''>14. НЕСТИНАРИ</span></span></p> <br /> <span style=''>Към 1940 година за нестинарите се знаеше малко. Оскъдните и неточни разкази не бяха достатъчни, за да се оформи правилна представа. А тези чудодейци на нашето време ходят по разпалени въглени, играят кръшни народни танци върху огнена площадка, без да бъдат обгорени. Очевидците споделяха с почуда необикновените игри. Онези, които не бяха свидетели - украсяваха разказа с небивалици. По време на нестинарските игри, ежедневният и периодичен печат само хроникираше станалото в село Кости - като местно фолклорно и религиозни празненство. Катедрите по медицина, психиатрия и философия изпращаха свои наблюдатели, но обясненията бяха въздържани, а отговорите на многобройните въпроси - наивни. Те казваха: „Нестинарите имат загрубели ходила, слоести и мазолести пети, притъпена чувствителност към по-високи температури и прочие." Любознателни очевидци, които едвам са изтрайвали на топлия полъх от разпалените въглени, не оставаха доволни от обясненията за „грубовавото рогово вещество на ходилото" и „деформираната кожа на краката". Отговор се очакваше на много въпроси, които вълнуваха както обикновените хора, така и медиците и психиатрите.<br /> <br /> - Защо от високата температура на горящите въглени не обгаря кожата на краката над ходилата?<br /> <br /> - Защо не пламват дългополите сукмани и бели ризи?<br /> <br /> - Защо не се топи запалената свещ в ръката на нестинара?<br /> <br /> - Защо игрите се придружават с хороводни мотиви, изпълнявани от гайди, кларнет, тъпан?<br /> <br /> - Защо преди играта, жрицата на огъня отива в малкото параклисче, за да се помоли на покровителя на игрите - свети Константин?<br /> <br /> Такива въпроси поставяха приятелите и пред УЧИТЕЛЯ, Който с внимание следеше всеки разказ за нестинарите. А Той само слушаше и не бързаше да отговори. Тайната оставаше забулена...<br /> <br /> През едно от летата, малко преди дните на огнените танци на нестинарите, група приятели разговаряхме с УЧИТЕЛЯ. Наново повдигнахме въпросите, които ни вълнуваха. Този път бяхме изненадани от Неговото запитване:<br /> <br /> - Можем ли да изпратим съгледатели в село Кости? Те ще трябва да огледат, къде и как се провеждат танците и след като ни разкажат за онова, което са видяли и чули, тогава и ние ще се произнесем!<br /> <br /> Още същата вечер при УЧИТЕЛЯ се явяват двамина, които пожелават да проучат на самото място, как се играе върху огъня. Оказа се, че двамата са добри „специалисти". Единият от тях е опитен майстор на буйните рилски огньове. Той не веднъж е издигал грамадни клади от сухи клекове. Не веднъж топлите въглени са престоявали цяла нощ на огнището и после, на следващия ден, дежурните са раздавали ароматен чай. Другият съгледател е известен като музикант с верен усет за ритмика на българската хороводна песен. В лицето на тези съгледатели, ние виждахме добри пратеници. Бяхме уверени, че техния разказ, достоверен и точен, ще разсее недомлъвките и тайната за игрите щеше да бъде разбулена. <br /> <br /> По-сетне разбрахме, че нашите приятели най-добросъвестно са провели своите наблюдения. Нещо повече, те са взели дейно участие в организиране и провеждане на игрите.<br /> <br /> Майсторът на огъня накупил достатъчно дърва за голяма клада. Получената жар успял да разстеле на мегдана, близо до параклисчето. Същият разказваше:<br /> <br /> - Повече от два часа дъбовите дървета горяха на кладата. Огнените езици правеха непоносим въздуха. Търпеливо изчаках да изгори и последното дърво. С дълги пръти започнах разстилането на жарещите въглени. Едвам се опазих от обгаряне на лицето и кожата на ръцете.<br /> <br /> Другият съгледател добави:<br /> <br /> - На мен бе по-леко. Намерих свирците. Намерих и специалните „викачи", които по време на играта подвикват заедно с играещата нестинарка. Баба Наста намерих в нейния дом. Тя е възрастна, около 80-годишна старица, поприведена от годините, облечена в традиционния сукман, забрадена с черна кърпа. Тя не само че прие поканата за игра върху огъня, но се съгласи да я придружа до параклиса и после да я отведа до огъня.<br /> <br /> Когато ни бе съобщено, че жарта е готова, с баба Наста се отправихме към параклиса - продължи разказа си брата - с бавна, старческа походка, потропвайки с бастунчето си, ние влязохме в малката стаичка, където пред догаряща свещ, пред иконата на свети Константин, баба Наста се изправи за молитва. Устните й тихо шепнеха молба за покровителство. Незавършила още молитвата си, тя се провикна няколко пъти, поизправи снага и заподскача от крак на крак. Застареното лице на баба Наета се освежи. Зад полупритворените клепачи зениците й гледаха неопределено и безлично. Все така играейки, тя се отправи към вратата. Музикантите, които чакаха отвън, засвириха игриво хоро, задумка ритмично тъпана и всички тръгнахме след жрицата на огъня. Малката уличка е премината в игра. Колкото повече се приближавахме към огнената площадка, толкоз играта ставаше по-буйна и неудържима. Пред нажежената настилка нестинарката се спря, замаха ръце и се понесе над златистата жар.<br /> <br /> Далеч встрани гайдата и кларнета продължаваха да изпълняват ритмичен странджански хороводен мотив. Наблюдатели и гости следяха със захлас и потръпваха при всяко движение и подвикване на нестинарката. А тя продължаваше играта си бурно и ритмично. Размахваше с ръце бяла кърпичка и в кръшна игра тепаше на място. От време на време под игривите й крака се разбягваха въглени, но те не припалиха сукмана й, жарта не обгори краката, не опърли ръцете, кичура коса, който се подаваше под забрадката й не припламна, парещият нажежен въздух не засуши дробовете й, не възпали гласните струни, които продължаваха да издават възторжени викове, както правят всички хороводци. Ето че нейната игра стана по-жива и по-бърза, тя прелетя от край до край огнената площ с вдигнати за поздрав ръце, прекръсти се, и все - играеща - се отправи към параклиса.<br /> <br /> ... Наново молитва пред иконата на свети Константин и баба Наста отвори очи, приведе гръб, взе бастунчето си и се отправи към своя дом...<br /> <br /> Специалистът на огъня довърши разказа си, като добави:<br /> <br /> - Докато моят приятел придружаваше баба Наста до параклиса, няколко деца в училищна възраст се втурнаха към огнената площадка, правеха опит да имитират играта, след което се отдалечаваха. Нито виковете на близките им, нито големият прът, с който ги гонех, не отклони децата от огнената игра. Когато по-сетне проверих какво е станало с тях, разбрах, че нищо лошо не се е случило и по децата няма следи от обгаряния. Така че, не само баба Наста може да играе върху огъня! Играят и децата.<br /> <br /> С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ. Погледът ни бе отправен към Него. Очаквахме така дълго мълчаната тайна за нестинарските игри да бъде разбулена. УЧИТЕЛЯТ запита:<br /> <br /> - Как мислите, може ли този огнен танц да се обясни с „огрубели ходила", „мазолести пети" и прочие?<br /> <br /> От наша страна отговор не последва.<br /> <br /> УЧИТЕЛЯТ продължи:<br /> <br /> - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат. Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните. Следователно, само удвоената аура на жреца на огъня може да запази тялото и дрехите на играещия. Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост.<br /> <br /> Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд. Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят.<br /> <br /> Следователно, изолацията на високите температури и предпазването на тялото от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове.<br /> <br /> Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари...<br /> <br /> След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана. Седна на пианото и засвири с пълна сила игрив хороводен мотив, който по-сетне назова - Огненият танц на нестинарите!<br /> <br /> Братът музикант бе Димитър Грива. А другият, специалист по големите огньове, бе Гради Минчев.</span> <br />


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ