222. Божествения свят никаква форма няма, той е една вечна

светлина

На 23 ноември в 11 часа тръгнахме за София. Валеше дъжд, но Учителят го спря. Щом слязохме, планината се обви в тъмни облаци и отново заваля. Всичко беше високо, неземно красиво и дълбоко преживяване - безподобно в живота ми, което никога не ще забравя.

А това небесно преживяване стана само месец и половина преди голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 година, която пропъди всички ни от града. Учителят тайно се е прощавал с нас тогава, защото след завръщането ни в София вече нямахме условия за подобна среща в планината. Той роди душите ни в Любовта и ни начерта Пътя на Новия живот - живот на Вечната Пролет, който щяхме да живеем през идващите столетия. Затова ни каза, че дъжда показва, че посятото ще поникне.

На 12 декември в първата неделна беседа, Учителят каза: "Най-великата наука в света е да се научи човек да живее по Любовта. То е най-лесното и най-мъчното. Любовта не е проникнала в сегашния живот, защото живота е пълен със страдания и смущения. За да ни помогне Господ, трябва да спазваме закона на Любовта. Бог носи бремето на цялата вселена. Плодовете са делата на растенията, техният сърдечен живот. Сладкият плод показва, че растението обича Бога и Бог го обича и съдържанието му е Любовта, която съществува между него и Бога.

Истинската слава е славата на цялото. Блаженството да стане общо достояние на всичките хора. Да пееш, значи да даваш. Петелът единствен дава и никога не пее за лошо. Оня свят е музика. Божественият свят никаква форма няма, то е една вечна светлина-няма никакви противоречия."