211. Изключение

На 7 март 1943г. посетих Изгрева за малко време. Отбелязала съм следното: "Въздухът бе изпълнен с Любов. Учителят излъчи вълни на Любовта към мен и каза: "Някога Любовта говори на всички, а някога само на едного говори, макар че всички слушат."

Учителят разказва случая, който описвам тук.

Изключение

Празник тържествен,
велика симфония
свири оркестъра
висш на небето.
Гости най-видни изпълват
огромната зала.
В пурпурни мантии,
в злато брилянти,богато облечени гости
местата заемат.
Излиза солистът,
далече разпръсква той
струи златисти,
потъват в възторжно мечтание
гостите видни и слушат
с запряно дихание.
Певецът излиза замислен
пред входа на залата царствена
спира.
Дете закъсняло и бледо
с дрипи облечено
стои до вратата привело глава
до заключалката златна
и слуша и плахо там чака.
Певецът се спира пред него,
с усмихнато благо лице
го запитва:
- Защо тук стоиш?
Къде е домът ти?
- Как исках и аз да Ви чуя,
но нямах пари
билет да си купя,
и дрехи за залата нямам,
затуй стоя тука,
дано през ключалката
нещо да чуя.
- Тръгни подир мене, за теб само ще пея
във твоя дом днес -
с любов той пошепна
и хвана ръчицата грапава
нежно...
Детето с трепет погледна
солистът небесен -
нима е достойно
отблизо да чуе
великата песен?
Солистът решил е вселената цяла гласа Му да чуе,
земята - тъй малка и бедна,
не ще той отмине,
на нея от слънцето чак
Той е слязъл.
С нови одежди
в залата царска
тя скоро ще влезе.