208. Човешкия свят е като Божествения, но обърнат обратно

На 21 февруари 1943 г. бях дошла в София само за един час и трябваше да се върна в колежа. Отидох веднага при Учителя горе и Той ми даде ключа на салончето и ме помоли да запаля печката. Като я запалих, Той слезе. "Човек трябва да използва моментите, случаите, един малък случай цяла епоха може да създаде. Една искра запалва много нещо.

Да се освободим от многото и големите желания - те са опаковка на Божественото, то е човешката любов, като бонбон, който ядеш с книгата, после трябва да плюеш. Страдаме от опаковки, да се освободим от тях. Възпитание е, когато едно дете иска цял кош ябълки, но му трябва само една, тогава ще му туриш коша да го носи. Да се научим какво и колко ни трябва. Човешкото е краткотрайно, един килограм захар ще ти стигне за една седмица, а Божественото е безкрайно. Изобилно ще вземеш Любовта и изобилно ще даваш - то е Божествено.

Имаш три етажа на мисълта, но се качваш повече на първия и втория, а на третия рядко отваряш прозорците.

Човешкият свят е като Божествения, но обърнат обратно, като негатив на снимка, трябва да обърнеш, да префотографираш картината, за да видиш вярността й. Ние по човешки схващаме нещата и виждаме противоречия. В Божественото няма никакви противоречия. Каквото ние не можем да поправим, Бог го поправя; каквото не можем да носим, Той го носи. Той запълва и хармонизира всичко.

Течението на водите е проявеният Бог. Вятърът те милва - проявеният Бог. В човешкия свят има дълги вълни, които ти пречат да чуваш правилно нещата. Когато има такъв шум, предавай и приемай на къси вълни - те не се смущавани от вълните на злото, което винаги се намесва да смути. То е нужно на земята за енергия, за подтик. Човек в 24 часа се завърта около себе си и всеки ден има изгрев и залез. Бъди буден на изгрев, не спи тогава, на залез - не скърби. Като се изпразни стомната ти, отиди на извора и я напълни. В такъв момент се обърни към Бога с молитва.

Не се ограничавай със собственото си добро, радвай се на доброто на цялото.

Българите са много твърди. Придобитото по човешки път е краткотрайно. Като обичаш някого, обикваш къщата му, но щом я напусне, няма какво да я обичаш. Ангелите, които слизат да помагат на хората, влизат в някого и ти го обикваш за ангела, който ти помага."