200. Защо бях обстрелвана на Изгрева

Пътят на земята ми е труден, пълен с противоречия и препятствия и колко пъти съм мислила, че изтерзаното ми сърце няма да издържи непосилните напрежения на живота, но ето, Божията сила ме крепи и днес съм още жива да напиша тези редове и да кажа на всички, които ще тръгнат по този свят път, този единствен път, който ни извежда от джунглите на земния живот, че човек не е сам и безпомощен, когато твърдо реши да изпълни волята Божия на всяка цена. Хиляди разумни същества ще му се притекат на помощ. Бог никога не забравя и не оставя Своите си - тези, които с Любов Го слушат и се борят да приложат Великият Му закон на земята. И най-върлият враг рухва в нозете ти под силата на Любовта, и най-силните куршуми и изстрели се стопяват в огъня на Любовта. Когато бях обстрелвана на Изгрева от десетки страни, вървях с наведена от умора и мъка глава, но не паднах. Учителят каза в беседа: "Да минеш на бойното поле, обстрелван отвсякъде от куршуми, но да минеш невредим, това е геройство." Той често ми казваше: "Герой трябва да бъдете!"

"Добре минахте", бе заключението Му в края на битката. Това ми стигаше. Светът се плаши от Любовта, защото пътя й е път на големи страдания, позор и унижения. Чувствах се отпаднала, но духът ми беше бодър.

Най-много ми помагаше Учителят насън. Постоянно Го сънувах в най- насърчителни положения. Той държеше крепко ръката ми и водеше стъпките ми. Любовта Му говореше чрез устата ми, защото бях отдала душата си на Бога.

Учителят - това е целия разумен свят. Един ден след разговора ни, на сбогуване Учителят ми каза: "Цялото небе е с нас". Почувствах се окрилена, възкръснала. Едва издържах радостта, с която ме изпълни Този, Комуто служех. Това бе наградата ми за всички страдания, през които бях минала на Изгрева.

В.К.: Значи небето те избра за да спреш Симеон, дякона да не извърши предателство. Весела: Много интересно, ама той щеше да предаде Изгрева. О-о, ти знаеш, щеше да ни разгонят, да арестуват Учителят и нас да ни арестуват, че концлагери, че ти не знаеш какво можеше да стане. Да пази Бог. Щеше ужасно нещо да се получи. А, Учителят ми каза после: Не всеки може на такова място да се сложи. А, каза, като го попитах насаме: "Добре минахте, рекох." Тия думи ми каза: "Добре минахте, рекох." Не всеки може на такова място да бъде сложен. А брат Борис миналата година случайно ми каза: Сестра, Учителят чрез теб разрешаваше най-тежките въпроси, които никой не можеше да разреши. Брат Борис ми каза. Най-тежките проблеми. Ти разрешаваше най-тежките проблеми на братството. Това е. В.К.: Голяма опитност. Добре сте минали. Весела: Тъй рече: Добре минахте, рекох. В.К.: Каква музика трябваше да пишете с него? Тука споменавате, нали, че трябва да работите и да пишете някаква музика? Обикновено каква музика? Весела: С тоз човек? Нищо, говорехме за музика, обаче нищо не стана. Той не работеше, той беше ленив. В.К.: Сега, накрая как се разделиха Учителят и той? Как се развиха нещата? Весела: Ами Учителят го държеше отблизо така. Много любезен беше с него. Но той за мене каза: "Добре минахте, рекох." Не пред него.