194. В човека също работят бурени

На един лист Учителят бе написал с мастило думи за една нова песен "На ранна пролет", и ми ги даде да ги подредя поетично и създам съответна мелодия за тях. "Песента трябва да започва тържествено, мажорно", ми каза Той. "Думите са дадени по-преди." Тогава Учителят донесе една чиния, пълна с прясно набрани ягоди и ги сложи на масата, като каза: "Работили сте за тях и сега ще опитате плодовете на труда си." Изядохме ги заедно и ме изпрати в градината още да си набера. Той сам дойде, набра няколко и ми ги даде. Имаше лехи магданоз, които полях. Преброих ягодите, които Учителят ми даде, бяха 19. Докато вадехме бурените от магданоза, Той каза: "По този начин злите ще се изкоренят от добрите и ще бъдат хвърлени извън техните предели. Сега те гордо мислят, че управляват земята, а добрите ги оставят да правят каквото си искат, защото са самопожертвувателни. В човека също растат бурени, те обичат цветята и също растат сред тях. Злото няма нужда от култивиране, то расте навсякъде, където си иска. Ние имаме работа, която трябва да свършим и Бог има работа, която той в нас върши. Наша работа е да разорем нивата си и да я посеем, а Бог има грижата за останалото. Наша работа е да сдъвчем храната, а смилането й е от Бога, но ние никога не вършим своята работа, а я оставяме Бог да я свърши.

В младия ще търсиш енергия, подтик, а в стария - благородна обхода."

В.К.: На с. 173 "На ранна пролет". Весела: Да. В.К.: Сега, това са думи от Учителя, така ли? Весела: Да, да. В.К.: А мелодията имате ли я? Весела: Ами аз ви я изпях тази, нали? В.К.: "На ранна пролет", нали? Весела: Да. Нали по-рано я бях дала.