173. Как българинът може да си проправи път в Америка

След обяд, към три и половина часа, бях приета от Него и му прочетох цикъла си детски стихотворения "Големият Баща". Той го одобри и ми каза да пиша за деца. Даде ми няколко идеи за приказки: как големия брат искал да види малките си братя, та слязъл на земята и вземал различни форми: вол, агне и пр. Веднъж като мечка изревал в гората и така ги изплашил, че всички избягали от гората. Бащата ги познавал, но децата не знаели, че това е той. И Учителят се разсмя със сълзи, когато разправяше как бащата извикал и децата се уплашили.

Друга тема: дете пита, как грамофонните плочи - камъните, могат да произвеждат такава музика, а дърветата не могат. Той ми каза да одухотворявам природата, да накарам всички същества да говорят на прост, разбираем език.

"Развивайте гласа си, пейте! С пеене и свирене човек може да си проправи пътя в Америка. Новото е потенциалите в музиката. Квартата е два потенциала - твърда и остра, а терцата е един потенциал - мека и приятна е.

Шестата раса е братските отношения и Любовта. Те създават новите форми в живот. Те са досетливи хора". Учителят ми говори за хумора на американците, където той е развит.

В.К.: Така, добре. На с. 150 вие казвате: "С пеене и свирене човек може да се проправи път в Америка." Вие сте пеела и свирила. Весела: Да. В.К.: Учителят, той ли ви изпрати там по неговите пътища, и вие как успяхте да се справите? Ако бяхте останали, имахте ли кариера, беше ли ви сигурна кариерата? Весела: На мене ми предлагаха да отида в някаква консерватория, музикална. Една богата милионерка ми предложи да стана лекарка във Филаделфия, да ме изпрати да следвам за лекарка. Въобще от много страни ми се предлагаха хубави условия, но аз бях толкова носталгична и се чувствах толкова смазана душевно, че трябваше да се върна. Мислех, че ще умра, ако остана. Не можех да остана. В.К.: Сега, вие друг път сте споделяли, че Учителят ви е казал, че по-добре би било ако останете в Америка. Весела: Да, той е казал, но може би той е говорил за бъдещето. Защото, когато Учителят говори, той не определя време. Не казва минало, сегашно или бъдеще. Той говори от четвъртото измерение, където нещата съществуват. Той ме вижда там. Може в бъдеще. Може още в този живот. Не знам. Той каза: Вие като отидете, ще пеете, ще свирите, ще четете беседите. Ще предавате Словото. Но аз не знам кога. Аз не съм попитала. Но в Мърчаево попитах: Учителю, вие много пъти ми казахте, като отида в Америка. Сама ли ще отида, попитах. Той каза: "Не, ще минете групово през Франция." Това каза. В.К.: Значи, групово. Весела: Групово, през Франция. В.К.: Значи трябва прераждане през Франция. Хе-хе. Весела: Сигурно, сигурно. В.К.: Прераждане през Франция. Това означава. Весела: Може би. Групово през Франция. В.К.: Учителят казва: "Бялото Братство е като прелетни птици, то се рее на разни места." Весела: На разни места. В.К.: Трябва да се преродиш, да минеш там, и след като преминеш натам не можеш да прескочиш като дух. Трябва да се превъплатиш. Весела: Изглежда, ще минете групово през Франция.