НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков ТОМ 4
Алтернативен линк

8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС


(Случаят с Белеви)


Години наред, през школните дни, пресичах улиците на града в ранни зори и поемах пътя към Изгрева. В тези часове градът спеше. По стръмнината на шосето нямаше движение. Единствените пешеходци бяхме ние - учениците на УЧИТЕЛЯ. Ако походката на някой от нас бе бърза, то по пътя застигаше по-бавните. Още отдалеч се познавахме - по силуетите, тихо се поздравявахме и отминавахме. В клас трябва да бъдем навреме.

Всеки от нас спазваше правилото - безшумно да се движим, углъбени в себе си - да се освободим от разновидните противоречия и с благоговение да пристъпим към прага на школата. Бяхме размерили силите си, така че преди да е влязъл УЧИТЕЛЯТ да заемем своите места. Приятелите достатъчно добре се бяха опознали и сядаха между тези, с които си хармонираха. Малки правила с добри последствия. Примерна дисциплина, одухотворена от идеята за добро ученичество.

Твърде често, наблизо до Изгрева застигахме бележитата двойка - възрастното семейство Белеви. Единствени те не спазваха правилото за мълчанието и на висок глас разговаряха помежду си. Такива бяха темпераментите им - динамични за възрастта им.

УЧИТЕЛЯТ благоволяваше в тяхното семейство, утвърдено от богата взаимна кореспонденция. Това не бе тайна, а факт, повдигащ авторитета им всред братството. Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса.

Случаят е такъв.

УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза:

- Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие.

УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита:

- Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет?

Мълчание. Изненада. Зададените въпроси ни смутиха. Погледнахме плахо УЧИТЕЛЯ и наострихме слух, в очакване някой от нас да вдигне завесата на миналото и да продължи изреченото от Христа слово на планината. Очакваният от нейде глас не проговори. Явно въпросите бяха от най-трудните. Завесата, спусната пред съзнанията от векове, бе много тежка. Не бе по силите ни да разчетем страниците на минали преживявания.

Времето, дългото време е извършило своето - пълната забрава бе неоспорим факт.

УЧИТЕЛЯТ долови безсилието ни, но продължи настойчиво да ни оглежда. Искаше от нас - не мълчаливо спотайване, а откровен и смел отговор.

Тогава, с особена деликатност, присъща на Неговия педагогически

усет, Той се обърна към седящите на първата редица и наново запита:

- А вие, брат Белев, бяхте по времето на Христа и на планината сте слушали тази проповед. Възхищавахте се от Неговата мъдрост, продължете блаженствата!

Доверието, с което УЧИТЕЛЯТ обгърна брата и той, поласкан, с пълен глас откровено отговори:

- Учителю, не мога да си спомня!

Краткият отговор на брат Белев прикова вниманието на целия клас. Мълчанието наново се възцари и ние пак сведохме глави.

УЧИТЕЛЯТ не се отказа от мисълта да получи и друг отговор, погледна сестра Белева и запита:

- А вие, сестра, не можете ли да разкажете нещичко от богатото минало и да възстановите някои от блаженствата, били сте на планината с Христа?

- Учителю, от това далечно минало нищо не мога да си спомня! - тихо отговори сестрата и свежда поглед върху тетрадката си.

Тогава УЧИТЕЛЯТ продължи:

- Не веднъж сте слушали Христа, всинца сте били с Него, но сте забравили. Съзнанието ви е затлачено от перипетиите на живота. Ако то бе будно, щеше с лекота да преодолее бариерата на времето и нямаше да ви затрудни припомнянето на прочутата проповед на Христа... Ненаписаните Блаженства аз ще ви припомня:

Блажени са вярващите, а още по-блажени са онези, които знаят.

Блажени са тези, които гладуват и жадуват за Любовта, те наситени ще

бъдат.

Блажени са тези, които ги любят, а още по-блажени са онези, които любят.

Блажени са, които се убеждават в Истината, а по-блажени са онези, които носят Истината в себе си.

Блажени са, които вярват в науката, а по-блажени са онези, които имат науката в себе си.

Блажени са онези, които вярват в разумността, а още по-блажени са онези, които изявяват разумността, която носят в себе си.

Блажени са онези, които вярват в Бога и Го любят, а още по-блажени са онези, които Бог люби!

В този дух УЧИТЕЛЯТ продължи беседата и възстанови не само проповедта на Христа на планината, но допълни онова, което не е записано от ръката на человеците, но е написано в незримите страници на Битието.

Паметна лекция!


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ