156. Всемирният химн

На 12 януари 1942 г. Учителят ни издигна чрез чудната си вдъхновена беседа на висок връх. Словото Му прозвуча като велика симфония и ме вдъхнови да напиша още същия ден "Всемирния Химн". Изводът от беседата беше: "Вярвай в ума си, който е слуга на Духа и в сърцето, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя".

Всемирният химн

В безбройните картини,
кои безспир рисуваш Ти,
всемира цял е скрит
симфонии от милион звезди
излъчватте. Какъв живот трепти
във всяка краска, всеки тон -
неволно питам: Кой си Ти?
- Велик художник на всемира,
на слънцето живот безсмъртен
що безспир твори и праща -
грееш, светиш Ти,
Пресветли Сине на Небето.
Възлюбени! - долита отзвук велегласен
на тихата мелодия коя в душата ми треп
С хармониите говориш Ти,
с безбройните звезди,
отваряш вечен път
за всичките души към оня кът,
почти забравен,
където вечно щастие цари.
Ти ставаш Път
към ангели в небето,
Път златен към Всемирния Олтар
на Жива Светлина
към който най-подир
безброй души свят полет ще поемат,
освободени, радостни певци
небето и земята ще превземат.
Ще екне химнът мощен на Любов -
обединителка на всичко живо -
на общия живот;
ще екнат басовете на земята
в симфония всемирна,
в хармония със арфи златострунни
на слънцето, луната,
звездите отдалеч ще пригласят-
О, дивен миг тържествен,
кога земя и въздух ще възнасят
Всемирний Химн Божествен
към Извора на Вечния Живот!
Земята тръпне в радостно мълчание
пред Мощния Ти глас,
пред безграничното велико знание
и чака тоя час,
когато всичко твоя химн ще пее,
и в нова Светлина
разумно ще твори и ще живее.
От Твойта топлина
леда вековен ще се разтопи,
защото ще изгрее в съзнанията земни
Твоя Феб и мрака ще разсее -
Едно да станем с Теб!

В.К.: Нас. 129 "Всемирният химн". Вие имате ли нотите на "Всемирният химн"? Весела: Не, това е стихотворение. Аз бях толкова вдъхновена, чудно вдъхновена беседа, така ме издигна, че Словото ми прозвуча като някаква симфония и същия ден написах "Всемирният химн". Кодата (Забележка: заключението, края) на беседа беше:

"Вярвайте в ума си, който е слуга на Духа и сърцето си, което е слугиня на Любовта. Радвайте се, че живеете сега, в неорганизираната земя, но ще живеете в обетованата земя."

И аз написах "Всемирният химн".