137. Как да се работи в Америка

На следния ден отидех при Учителя и Му я прочетох. Той изслуша одобрително и каза, че сигурно съм я написала на английски, повече хора да я четат Каза ми да я изпратя да се отпечата в Америка.

"Когато човек мисли, той разлага светлината на много цветове, на дъга. Цветът, баграта, е знак на мисъл. Тоновете без мисъл са безцветни. Когато пишете поезия, не се ограничавайте във формите, а пишете както идват. За да държите духовна връзка с приятелите си в Америка, пишете им понякога. Американците са практични, готови да приемат новото. Там има много жадни души. Те търсят нещо, което могат да приложат. България е най-трудната страна за приемане и приложение на Божественото и Новото. Ако българите го приемат, колко по-лесно ще го приемат готовите души в други страни.

Сега ти трябва търпение и енергия. Работи непрестанно. Когато имаш някой Божествен импулс, не отлагай. Когато отидеш в Щатите, ще вършиш много неща: ще свириш и пееш, ще четеш беседи и предадеш Паневритмията. Музиката е достъпна и обща за всички и всеки може да се възпитава с нея.

Не се безпокой, това не ти помага. Тревогите нямат място в нашия живот и в нашата работа. Сега като бяхме на Мусала за три дни, получихме много повече, отколкото друг път при дълъг престой."

Като Му говорих за плана ми да предам Рила в стихове на английски, Той ми каза: "Американците имат нужда от новите форми на поезия. Рила е завръщане към Божественото. Изкачването на Мусала е отиване при Бога. Ще се съкратят събитията в Европа".

В.К.: На с. 107 вие споменавате за Америка. И аз съм записал, аз съм задал въпроса: Учителят изпраща ли ви в Америка? Весела: He. В.К.: Лично? Весела: He. В.К.: А по косвени пътища вече? Весела: Той ми е говорил много за американците, обаче, аз не съм ходила от 1932 година.