100 б. Великото учение на Благодумов

Сам Учителят казва, че Христос е говорил много, но съвсем малко е записано. Ето какво казва брат Благодумов по този въпрос в книгата си "Великото учение": (Забележка: В.Т. Благодумов е псевдоним на Васил Т. Ангелов, който е издал "Великото учение" 1935 г. гр. София. Защитава Учителя. Цитатът е от с. 7-8.)

"И през двата прозореца, отдалечени един от друг на две хиляди години, грее светилната на все същото онова велико невидимо Божествено слънце, Което твори и направлява живота на цялата вселена и сега отново зове човечеството към нова култура и нов живот. На това пълно единство в Словото на двамата велики Учители се дължи онова възторжено мистично отнасяне, оная свещена почит и любов, с която П. Дънов е обкръжен от своите ученици. В техните души стои отпечатан светлия и възвишен образ на Исуса, а в сърцата им е вдълбано Неговото велико Божествено учение; и ето, в Словото на своя нов Учител те виждат да възкръсва отново това учение, в неговата най-висока светлина и красота. Нещо повече - в самия Него, в Неговия личен живот, те виждат жив нагледен пример на самия Исус, на съвършения човек, на светлия идеал, към който се стремят. Те чувствуват светлината и силата на живота, която им иде от Неговото Слово и чрез която заживяват в своето съзнание, в своята душа, един нов живот непонятен за тях преди това, непонятен и за ония, които не са го опитали. И това изпълня сърцата им с любов, почит и признателност.

От времето на Исуса до днес, никога Великото Учение за Царството Божие и за Любовта не е проповядвано тъй живо и тъй мощно, както от Учителя Дънов; никога за Бога, за Христа, за човека, за живота, за живата природа, за небето и земята, не са казани думи тъй възвишени и пълни със смисъл и живот, както от него; чрез устата на никой пророк или духовен учител Бог не е отправял към своите земни деца думи, тъй кратки и поучителни, тъй нежни и мили, каквито Той сега ни отправя чрез устата на Учителя Дънов. Изобщо, от времето на Исуса до сега, никога Божественото Слово не е свързвало тъй здраво небето и земята, както сега чрез Словото на Учителя Дънов. Това Слово работи с най-голяма сила, излива се в най-ярка светлина, предава се в най-ясна и достъпна форма, преминава в най-интензивен живот, за да засегне постепенно и дълбоко сърцата, умовете и душите на всички ония, които са вече достатъчно назрели, за да приемат в себе си закона на Любовта и да израснат постепенно в граждани на настъпващото Царство Божие."

В. К. На с. 91 има за Благодумов. Коя е тази книга "Великото Учение" на Благодумов? Имате ли тука нещо за Благодумов? Кой е този Благодумов? Това псевдоним ли е? Весела: Не, това е името на брат Аз не познавах този брат, но тази книжка ми е дал някой, аз не си спомням кой и в последно време между беседите намерих тази книжка "Великото Учение" от Благодумов и я прочетох и тя е изключителна, една такава - смислено, логично, просто системно изложение на Учението. С хубави, обективни, обяснителни пасажи. В.К.: Този брат кой беше? Вие познавате ли го? Весела: Сега, аз попитах Мичето Златева, една стара сестра, познава ли този брат? Тя каза да, той беше един стар брат с бели коси още отдавна. Той не е жив, разбира се. Много отдавна и попитах я, знаеш ли книжката "Великото Учение"? Тя каза: Не я знам. И никой като че ли не я знае тази книжка. В.К.: Не я знаят Понеже вие взимате тука цитати от него, аз смятам в бъдеще тези цитати, в които вие цитирате него да отпаднат Защо? Защото, ние уважаваме неговото творчество, обаче, това е ваш оригинален труд. Весела: Да. В.К.: И като ваш оригинален труд трябва само да има ваши неща. И аз смятам в бъдещето копие тези пасажи и цитати от Благодумов да отпаднат Защо? Защото не е редно, вие сте оригинален автор, неповторим, не е редно да цитирате друг автор. Имате право да цитирате само себе си и от вашите тетрадки, в които имате извадки, защото някак си излиза като че ли взимате нещо от друг, за да докажете истинността на онова, което вие пишете. А вашият оригинал - той няма нужда от доказателства. Весела: То няма нужда от доказателства. В.К.: Това е моята забележка. Значи на 96 и 97 страница Благодумов, така ли? Весела: Да. В.К.: Значи, за този Благодумов ние се разбрахме. Вие достатъчно имате неща във вашите тетрадки, за да цитирате друг автор. Весела: Да.