92. Музиката на вътрешния близнак

Наближи времето да напусна Рила. Отидох сама на разходка до езерото "Вътрешния близнак". Следобедът бе тих и слънчев. Останах дълго сама на високия зелен бряг на изумруденото дълбоко езеро, в което се отразяваха многоцветните скали на отсрещния стръмен бряг и белите преспи във форма на молитвени ръце. Тишината бе дълбока, когато вслушана в нея, дочух пеене. Някакъв висок тенор пееше възходяща мелодия, следван от множество гласове. Пеенето продължи няколко минути и заглъхна. Приличаше на мистична мантра в древен храм и събуди дълбоки, непознати чувства в мен. Станах и бавно се запътих към лагера. Какво бе това пеене? Откъде дойде и накъде отиде? Сякаш слизаше от високия езерен връх и леко падащите води от Шестото езеро, които, като разплетени сребристи коси се спускаха по стръмния скалист склон. "Това е природна музика", ми каза Учителят, когато Му разказах каква съм чула.