Девети март е символичен ден. Символът придобива значение, само когато се изтълкува и разбере вътрешния му смисъл.
Девети март е ден на равноденствието.
Ако се каже просто „девети март" или „равноденствие", няма смисъл. Преданието казва, че девети март е ден на равноденствието, когато човек е бил създаден, т. е. роден, този ден бил петък. И тогава имало равноденствие.
Равноденствието на човека е възлизане на слънцето от юг към север. Север е нагоре, а юг - надолу. От времето на Христа човек е започнал да еволюира, т. е. да се качва нагоре към Бога.
Ако може да ознаменуваме девети март като ден, в който скритите Божествени Сили в нас започват нова еволюция - към Бога, това е равноденствие, или минаване от едно състояние на Битието в друго. Равноденствието внася в човека най-хубави мисли и желания. От този ден, скритите семена в земята започват да никнат, да растат, да цъфтят и да пръскат своето благоухание. И човек, без Божествения Дух, е като черната земя. За такъв човек се казва, че е студен, мрачен, лишен от всякаква красота. Щом Божественият Дух, т. е. скритите сили в него почват да се изявяват, всички семена, треви и цветя започват да никнат, растат и цъфтят, т. е. да се обличат в различни цветове. Така човек става красив. Човек не може да бъде красив, докато Божественото Слънце не изгрее в него, както слънцето иде от северното към южното полушарие, т. е. от единия полюс на Битието към другия. Север означава Истината, а още и смъртта. Юг означава добродетелта и живота. Докато не умре, човек не може да живее.
Това е закон.
Животът започва първо със смъртта.
Това е противоречие, но факт, който се проверява в самата природа.
