65. Учителят ми начерта пътят в живота

Учителят ме учеше на сън непрестанно и когато го запитах реални ли са сънищата ми, Той отговори положително. След първата ми среща с Него си записах онова, което Той ми каза:

"Една мисъл трябва да имаш в ума си, едно чувство в сърцето си. Божественото се проявява, когато мисълта, чувството и действието са едновременни, когато няма вътрешно раздвоение. Щом дойде мисълта и чувството, действай веднага - не отлагай, не отлагай. Постигането на вътрешно единство е съществено условие за проява на Божествения живот.

Много трудно е да постигнеш онова състояние на съвършена вяра, което е съществено за един съвършен и свят живот. Имай пълна вяра в Бога, винаги пази своя мир в Него, не се напрягай над задачи и работи, които сама си планираш. Не планирай бъдещето си, а остави всичко в ръцете на Бога. Вярвай на интуицията си - тя е светлина, която ще ти осветява пътя. Когато се намеси ума, той разваля нещата. Когато ти се дава лекарство, приеми го и лежи в леглото. Бог ще те излекува, не се тревожи какво ще стане. Не се тревожи за утрешния ден. Когато поемаш въздух, трябва ли да мислиш какво да правиш по-нататък? Природата си знае работата, така Бог се грижи за душата ти и живота ти.

Ако имаш добра мисъл, но липсва доброто чувство и добрата постъпка, нямаш връзка с Бога. Дай на Бога възможност да се прояви като съчетаеш добрата мисъл с доброто чувство и готовността да действаш. Тогава Той ще работи чрез теб. Ние не сме цялостни, а живеем частично и се проявяваме частично."

С тези първи назидателни слова Учителят ми начерта пътят на живота - пътя към постигане вътрешно единство и съвършенство. Божественото е винаги цяло и неделимо.