62. Заминах на 2 юли 1928 г. за САЩ и се завърнах в България на

2 юли 1932 г

Девет дни изтекоха неусетно и пристигнах на софийската гара, без да се сетя да съобщя на майка си за деня на пристигането ми. Наех такси и се понесох към дома. Но трудно намерих къщата ни. Младият ни квартал бе пораснал и мъчно можах да се ориентирам сред новите улици и сгради. Посрещна ме порасналия ми брат, когото оставих като момче с къси панталони, а сега той бе с брада и дълги панталони, доста променен. Влязох в любимия дом унесена, уморена, не уморена, а пребита от дългото пътуване с влака от Париж без да спя и почти без да се храня. Брат ми, изненадан и силно зарадван, се спусна у съседите да телефонира на майка ми за завръщането ми, а тя чула, че не съм пристигнала, а че съм починала. Благоразумният ми брат й предал прощалното писмо чак след като е получил второ известие от мен, че операцията е минала благополучно. Но тя, горката, в суматохата съвсем друго е разбрала. И ето, аз съм заспала моментално, като мъртва, тя пристигнала разтревожена в къщи, седнала край мен и търпеливо зачакала да се събудя. Междувременно повикали и сестра ми и зет ми, така цялото семейство стояли дълго и чакали.

С вик и плач отварям очи и се хвърлям в обятията на любимата си майка. Пристигам на втори юли 1932 г., същата дата, на която бях отпътувала за Щатите в 1928 година. Първото нещо бе да ме заведат в Банкя на баня след дългото ми пътуване из прашния влак. Зет ми подкара своя фиат и полетяхме през узрелите ниви на софийското поле. Заскачах от радост. Въздухът бе напоен с аромата на хиляди билки и цветя. "България има парфюмиран, лек въздух! За този въздух съм копняла четири години!" - извиках възторжено и напълних отслабналите си дробове с тази безценна благодат - чудният български въздух! В Банкя едва не заспах в меката гальовна вода, която в миг отне умората ми. Възродих се бързо. Разбрах защо всички българи в Америка са носталгични и нещастни. С нищо не можеш да замениш чудния ни климат, красотата и обаянието на родния ландшафт Съчетание на меко заоблени планини с китни поля и долини. Отвсякъде лъха уют и свежест - примамва те българската природа! Затова и хората са здрави, бодри, жизнени и работоспособни. Затова и песента ни се носи като пряпорец на здрави души и омайва света.

Ловешкият пансион отново отвори вратите си за мен, но този път да получи това, което бях натрупала като богатство в ума и душата си, с което обогатих стотици родни деца, жадни за знание и обич.

Петте обещани години да бъда учителка, като се завърна от Америка, се изпълниха (1932-1937 г.).