60. Здравословното ми състояние се влоши

Но дойде пролетта на 1932 година - краят на втория и последен семестър, който означаваше скорошно завръщане в България. Здравословното ми състояние се влоши и ме закараха в градската болница. Не можеха да ми поставят диагноза на болестта. Изпаднах в отчаяние. Нима тъй рано трябваше да завърши животът ми? Нима трябваше да оставя останките си на чужда земя? Рейчъл, голямата ми сестра ме посещаваше в болницата и се грижеше за мен като родна сестра. Носеха ми цветя от колежа. Но бях вече тъй слаба, че едва си повдигах главата. Написах прощалните си писма до майка ми и някои близки. Бях вече сигурна, че си заминавам. Лекарят каза, че трябва веднага да ме оперират от апандисит. Не се съгласих, защото не бях сигурна, че при тази слабост ще издържа упойката. Всичките ми учебници и тетрадки бяха на масичката до мен - бе време за последните изпити. Но аз нямах сила да чета и пиша. Жаждата ми за живот стана ужасна. Започнах да се моля на Бога да ми възвърне здравето и че ще посветя живота си в служба Нему. Бях готова като се завърна в България да стана и последна слугиня. Бях лежала неподвижно повече от две седмици. Една вечер пристигна деканката ни и усмихната ми каза, че професорският съвет решили да ми връчат дипломата за завършено висше образование въз основа на добрия ми успех през семестъра. Обхвана ме небивала радост.  Условието беше, че трябва да се съглася на операцията. Още сутринта ме вкараха в операционната. Мисълта, че няма да остана в Щатите още един семестър, за да завърша образованието си, ми даде сила.