58. Здравето ми отпадна

Третото лято от пребиваването ми в колежа настойниците ми се преместиха в малкото градче Бранчпорт на брега на красиво езеро. От голямото напрежение през трите години усилена работа, здравето ми отпадна. Не можех да се храня и бях слаба и бледа. Край къщата ни течеше ручей сред храсти и камънаци. Печех се на слънце край ручея да подобря здравето си и чувствах как бавно минава времето, а носталгията ме растеше и правеше престоя ми там все по-тягостен. Един ден, както се греех на топлото юлско слънце, настойницата ми ме повика. Излязох от храстите, наметната с чаршаф и какво да видя - деканката на колежа ми дошла от Елмайра с колата си, стои и приказва с Ма Търнър. Усмихната ме подаде ръка и каза, че нейна приятелка ми изпраща чек за сто долара да отида на почивка на море, защото имам нужда. Чекът бе в ръцете на Ма Търнър. Тя енергично запротестира: "Не, тя няма никъде да ходи, тези пари ще й трябват есента за книги и дрехи. Тук тя много добре си почива". Нямах думата. Сърдечно благодарих на деканката Франсис Бърлингейм и тя си замина веднага. Стана ми тъжно. Не бях ходила никога на море, а тъй ми се ходеше! Това лято не бях способна да работя и трябваше да се примиря с еднообразния живот в Бранчпорт край тихия ручей. Написах малка битова пиеска за двама души, тъй като щеше да ни посети една ученичка от ловешкия пансион, която-живееше в Америка. Сюжетът на диалога ми бе селски, народен, който описва обичая млад момък да пие от бакъра на девойката, която обича. Стоян бе героят, която роля щях да играя аз, Рада - любимката му, която щеше да изпълнява Санда. В обръщението ми към Рада я наричах "моя малка гълъбице", и когато играехме пиеската всички започваха да ми викат "пиджън"./ гълъб - от англ./ Останах докрай с този прякор. В къщи Ма Търнър по сто пъти на ден се провикваше "П-и-и-джън!", за каква ли не работа.