48. Години на интензивен труд и обществена дейност

Занизаха се години на интензивен труд и широка обществена дейност. През ден ме канеха да говоря и пея на какви ли не дружества и в какви ли не църкви! Едва успявах да се справя с учебната си програма от тази интензивна странична дейност. А и в самия колеж какво стана! Чула ме някаква милионерка от Елмайра да пея и дала сума пари на колежа да взимам уроци по пеене. Започнах и тези уроци отгоре на всичката друга работа. Навсякъде говорех безплатно, та пари никога нямах, дрехи нямах, но не съзнавах, че съм бедна като църковна мишка. Първата година се паднах в една стая с красиво русо момиче, годено за милионер, което имаше цял гардероб рокли и голяма кръгла кутия с шапки. Лилиан беше избрана за майска царица поради красотата си. Тя бе безгрижна като птичка. Не учеше, а излизаше постоянно с колата на годеника си и се връщаше вечер с цветя и кутии шоколадови бонбони. Почти не я виждах. Тя не завърши колежа, а още третата година се омъжи и замина за Германия да я рисува някой голям художник.

Моите настойници скоро се преместиха в Елмайра и Ма Търнър ме вземаше у тях всяка събота, за да пея неделен ден в църквата им. За Коледа получих първите си копринени рокли, подарък от църквата. Каква радост изпитах тогава! Бяха прелестни! Преди да замина за колежа, кантонската църква ми подари одеяла и чаршафи, обаче нито една рокля. Ма Търнър ме пазеше да не стана светско момиче и да се омъжа, но това правеше скритом. Тя можеше да бъде спокойна, защото никога и наум не ми минаваше подобно нещо.