42. С трясък и грохот ме посрещна Америка

Трясък и грохот! Огромният град на големия бизнес се извиси пред очите ми -усетих, че светът се сгромолясва върху главата ми. Нищожна твар е човек, току-що стъпил на тази земя, където хора, коли, въздушни и подземни железници се надбягват непрестанно с шеметна скорост. Профучахме с колата на моите нови настойници през нюйоркските булеварди към гарата, където със спален вагон заминавахме веднага за малкия град Кантон, Пенсилвания. Влакът летеше. Не можех нито да мисля, нито да гледам - от леглото ми нищо не се виждаше, а главата ми бе напълно замаяна. Що за свят е това - Америка! Детската ми душа заглъхна в момента на пристигането ми. Чужд, страхотен, шумен свят! Да видим по-нататък.

Майката на мис Търнър ни п'осрещна радостна и развълнувана.Тя бе ниска на ръст, тъмнокоса жена, с живи черни очи и израз на командир. Високият и сух възстар съпруг бе мълчалив човек със строг пуритански израз на лицето. Методистки проповедник по професия, той винаги носеше черковната си осанка на строг назидател. Явно той бе безгласната половинка в това семейство. Мод, майката, преливаше от енергия и многословие. Когато пристигнахме в дървения дом - парсънедж*,/ Дом на проповедник. / посрещна ни весела група студенти, приятелки и приятели на сина им Юърт, които бяха образували драматична пътуваща група и изнасяха библейски пиеси в различни църкви в градовете на щата Ню Йорк. Шест весели, красиви и свежи младежи ни посрещнаха радушно със смях и приказки. Голяма трапеза бе сложена и всички насядахме, готови за различните интересни ястия и салати, каквито щях да вкуся за първи път. Аз бях съсипана и отслабнала от морската болест и нямах апетит Първото ми чувство, обаче, бе да се върна в къщи при първия удобен случай. Нещо ме подтискаше и душеше, не бях радостна, надеждите ми сякаш бяха рухнали още след слизането ми в Ню Йорк. Защо тази весела, енергична жена не ми привлече сърцето, а напротив, още първия момент ме отблъсна с нещо, което се чувства, без да се разбира. Тя чуруликаше на трапезата, канеше ме да се храня, но нищо не можех да ям. Взех си само от жълтите дръжки на целина, които много ми харесаха и ядох сладолед. Супа и сладолед бяха единствените храни, с които се бях поддържала на парахода.