36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс

Трите американки, които дойдоха в Ловеч с пристигането ми там, бяха чудно съчетание на най-противоположни характери. Те не можеха да се хармонизират помежду си, защото светът на мис Пери бе тъй чужд на онзи тих, дълбок покой, който се излъчваше от сърнения поглед на най-младата от тях - мис Търнър. Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в характера ни. Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало. Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки. Говореше ни за характер, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни. Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха живота ни. Често пъти мисис Рийвз ни показваше високо художествени картини, тъй като тя бе следвала изкуство в Америка и допринесе много за културната ни просвета. Тя ни предаваше живота на Христа с илюстрации от световни майстори. Раздаваше ни малки цветни репродукции с всеки урок, които залепяхме в големи тетрадки със съответните писмени обяснения и тълкувания на всяка картина. Тя успя да събуди дълбокия размисъл в нас, научи ни да гледаме с прогледнали очи на живота. Тя облагороди сърцата ни. Отмерената и красива реч бе истинска наслада за нас. Всички я обичахме и тя отговаряше на обичта ни с майчинска любов. Зная, че тя даваше дрехи на бедни ученички и се грижеше за много от тях. Моите задължения от година на година растяха. Най-напред работих в канцеларията на мис Пери, като проверявах тетрадките с писмените упражнения на ученичките, но на следната година ме взе мис Рийвз, тъй като тя имаше много повече тетрадки за преглеждане.

В събота не учехме. Ходехме на баня, кърпехме си дрехите и домакинствахме.

Обаче, аз седях по цял ден и поправях писмени упражнения. Пишех им бележки.

Случи се, обаче, едно голямо нещастие с класа ни. Класната ни, която ни предаваше история, изчезна един ден. Намериха я в кладенеца, където бе стояла вече два дни. Бяхме поразени. Защо тази умна жена бе сторила това? И до днес не знаем, дали еднообразието на един неестествен живот не бе разстроил нервите й?