29. Дежурни за цялата физическа работа в пансиона

Освен претрупаната ни учебна програма - редовната гимназиална програма, плюс всеки ден английски, три пъти Библия, домакинство, доказателство и какво ли не още, ние вършехме буквално цялата физическа работа в пансиона. Бяхме разпределени на метачки, сутрешни, обедни и вечерни миячки, готвачки, гладачки и дежурни по какво ли не още! Най-тежка бе службата обедна миячка, защото трябваше да минат няколкостотин мазни чинии и прибори през ръцете ти в един голям леген гореща вода, и докато ги миехме ни прилошаваше от умора и пари. Тази чест ми се правеше често, защото главната домакиня имаше зъб на мен от самото начало. Тя беше недоброжелателен човек с амбиции да блесне дъщеря й в класа ни и не можеше да понася и най-малкото засенчване на детето си от когото и да било. Тя ни беше посрещнала на вратата в онази тъмна нощ, когато пристигнах за първи път в пансиона. Освен това, бе ми възложено да мия всяка събота стаята с пианото, където ученичките се упражняваха да свирят. В пансиона нямахме чешма. Черпехме вода от един кладенец в двора, откъдето в съботен ден всяка дежурна понасяше пълни кофи към зданията. Зимно време ръцете ни премръзваха, докато извадим със синджир и пренесем водата до стаите по етажите. Дъските не бяха боядисани и се миеха с четка. Когато на следната година ме преместиха от първото в третото здание, трябваше да се пресича тясната улица. Стоях с кофите вода до премръзване и чаках да надзърне някоя учителка, за да мога да премина.