НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

22. Дядо Коледа накрая пристигна в бедния ни дом

ТОМ 24
Алтернативен линк

22. Дядо Коледа накрая пристигна в бедния ни дом


Настана Коледа - първата Коледа без татко. Мълчаливо я посрещнахме. Нямаше баници и сладкиши. Нямаше почти нищо, с което да отпразнуваме светлия празник. Сутринта рано мама ни извика в стаята и всички коленичехме за молитва. Молехме се на добрия Господ, сега единствения ни баща, да се смили над нас, да погледне и в нашия тъжен дом и ни зарадва за празника. Пеехме "Тебе поем". Аз плачех от неудържимо вълнение в душата си. Говорехме на Господа, като на родния си баща. Топлата молитва сгря сърцата ни. Майка ми сияеше. Тя ни насърчи с думите: "Деца, Господ няма да ни остави. Не бойте се!" И стана чудо. Не след дълго на врата се почука. Госпожа Лунка Цветанова, съпруга на добрия пастир Цветанов, ни поздрави с празника и сложи на масата ни кошница, пълна с продукти (За евангелист пастир Цветанов виж в биографичният му очерк). Радостта ни бе неописуема. Тя също така запита майка ми, какво мисли да прави с мен като завърша прогимназията. Не би ли искала да ме изпрати в Американския пансион в Ловеч? Майка ми това и искаше. Тя веднага й каза, че често пъти говорили с татко, че съм само за пансион, там да ме оправят, тъй като съм била странно, мълчаливо дете и дори своенравно. А дисциплината на един пансион би оправила грапавините в характера ми - би ме стегнала, както тя се изрази. Аз се вълнувах. Как ще напусна мама? Няма ли да ми е тежко далеч от къщи? Но друг изход нямаше. Американските мисионери ми издействаха стипендия в пансиона в Ловеч и предстоеше да замина. Натам имаше изисквания, които майка ми не можеше да изпълни. Трябваха униформени дрехи, обувки, а средства за такива нямахме. Заминах без униформено палто и обувки. Впоследствие майка ми щеше да ми прати дрехи.


Настана денят на раздяла. Първата ми раздяла с родното огнище. С голяма тъга в сърцето си целунах майка си, братчето и сестра си и влакът потегли.


В.К.: Сега, на с. 24 е обозначено, от коя година вие постъпвате в пансиона? Весела: В 1923 година, септември месец постъпих в американския пансион в Ловеч и завърших 1928 година.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ