19. Изригна вулкан от дълбините на духа на баща ми и се изрази в поезия

Даде му се сила да ни говори чрез перото, чрез могъщия глас на музикалното слово-на вечната поезия, която изригна като вулкан от дълбините надуха му. Той чу химна на мировете, който възпя и чрез който намери смисъла на страшните човешки страдания, които като "съскащи змии" бяха обвили сърцето му, докато го разрушиха. И като намери разрешението, ни даде ключа му: той отрече представата за Бога на непросветената си майка, свали булото на лъжливото християнство, което държи в мрак душите на невинните вярващи - на лъжехристиянството, облечено в черната мантия на егоизма, което отдалечава хората от истината и живота и ги държи в робско невежество. Земята е мястото на апогея на страданието, където адските сили подложили на мъки човешките души, разпънати на кръста от тежки, почти неразрешими противоречия, стигнали върха на своята стихия, изопнали докрай и най-здравите струни на човешкото съзнание, изчерпали и последните си възможности, падат обезсилени в бездната на небитието несъзнали, че те са стигнали до тази бездна поради това, че са оставили всичките си сили и сокове в човешкия дух станал димантно як, за да не се намери вече сила на небето и на земята, и в целия космос, която да може да го сломи.* /заб. Основната идея в поемата "Химн на мировете" (неиздадена)./ Човешкият дух, кален като стоманата в огъня и водата, превърнат в "алхимична стомана" изплува все по-як и твърд след всяко страдание, падение и противоречие и че колкото по-големи са страданията на хората, толкова по-безсилни стават силите, които ги причиняват и толкова по-скоро ще потънат обезсилени в бездната на небитието, за да се освободи това измъчено човечество за вечни времена от властта на злото, да му стане господар и да се отворят най-после за човека вратите на рая - на изобилните блага и щастие-да рукнат пълноводните реки на доброто и благословението и да викне освободеният човек: "Благословени бъдете, палачи мои! Защото слаб бях- силен ме направихте; сляп бях - накарахте ме да прогледна; премръзнал бях - стоплихте ме в огнената битка; в мрак бях - заставихте ме да просветна; роб бях, но вече съм свободен и сега съм за вечни времена пълен господар! Служете ми, о, поробени, оковани във вериги на безсилието, роби на злото! Аз няма да бъда жесток господар като вас, защото вие в невежество ме бичувахте, а аз в светлина и просветление ще ръководя! Но аз няма никога да ви позволя да ме владеете, защото няма по-страшно робство за човека от това да робува на тъмнината и невежеството! 0, вие, сили на злото! С вашите сили аз ще съградя земята.рай, където един ден и вие ще благувате - само послушайте ме, почакайте малко и ще видите, ще бъдете свидетели на истинността на моите думи! Тогава на земята няма да има добро и зло, а просветени, които поставят всяко нещо на своето място, за да се радват всички на ред и порядък, на изобилие и благоденствие. Така ще бъде!"

Тъй пееше гласът на неизказаното слово от глъбините на татковия дух и това искаше той да ни каже чрез поемата си, но бяхме малки и нищо нямаше да разберем, затова той мълчеше и пишеше нощем, когато спим. Той говореше на съзнанията ни слова, които остават вечни и незаличими върху чистите им скрижали, за да родят един ден изобилие от истини - най-сладките плодове на тази земя.

В.К.: Да. А тука на с. 21 има цитат: "Благословени бъдете, палачи мои." Сега това са цитати, откъде? Весела: Това са мои думи, но аз съм ги сложила в кавички, в една тетрадка ги бях написала и след това ги преписах тук. В.К.: Значи това са ваши разсъждения. Весела: Когато аз писах безсмъртния дует за майка ми и баща ми, връзката им, и вътре в безсмъртния дует, вътре бяха тези думи: "Благословени бъдете палачи мои, защото слаб бях, силен ме направихте. Сляп бях, направихте ме да прогледна." Тука е трансформацията, която се извършва от силните и просветените души, които превръщат злото в благословение. В този параграф.