15. Видението през време на молитва

В дома ни настъпиха тежки дни. Татковото положение се влошаваше от ден на ден. Сърдечните му кризи зачестиха и неведнъж изплашени, изтичвахме за лекар. Още преди да настъпят тези тежки дни в живота ни, мама, човек със силна вяра, започна да ни събира следобед на молитва, преди да си дойде татко от работа. Трите деца коленичехме пред нея сред стаята, а тя, изправена зад нас, започваше да се моли на глас. Тогава всички запявахме молитвената песен "Тебе поем", след която всеки тихо се молеше. Тези минути са оставили неизлечими спомени в паметта ми, защото през време на тихите сърдечни молитви съм преживявала неземни състояния. Сред неволите и мъките на живота, тези минути бяха като оазис, където отморявахме наболелите си сърца и получавахме сили да продължим трудния си път през безкрайната пустиня.

Спомням си едно чудно видение през време на молитва, когато през замрежени от сълзи очи, видях как слезе от небето бяла каляска, теглена от два бели коня, в която стояха прави двама белобради старци в бели тоги. Каляската влезе през прозореца ни и застана пред нас. Двама старци ни благословиха и веднага каляската.мина обратно през прозореца и изчезна в небето. Развълнувана попитах мама дали е видяла старците, но тя ми отговори, че сънувам - никакви старци не са идвали при нас. На източната стена на стаята имаше голяма икона на Господнята Майка, която ни гледаше с кротките си състрадателни очи и сякаш се усмихваше, така живо я чувствах понякога.