8. Бягството на мама от вкъщи

Но в живота ни настъпи прелом. Забелязах, че неделен ден майка ми започна да излиза сутрин и да се връща на обяд със светнало лице. Тя ставаше необикновено нежна към нас и постоянно пееше. Обаче, това нейно необяснимо за нас щастие бе осъдено на ранна гибел. Една неделя, като се завърна на обяд, в къщи стана голям скандал. Татко й се караше жестоко и й забрани да посещава събранията, на които бе тръгнала от известно време (събранията на Учителя Дънов). Но мама застана пред него за пръв път изправена, с гордо вдигната глава и му каза с категоричен тон: "На плътта ми можеш да бъдеш господар, но на духа ми - никога!" Това подейства като отрова на татко. Разгневен, той се спусна към нея. Майка ми се разплака и веднага напусна къщата ни. Сестра ми, по-голяма от мен, и братчето ми избягаха след нея. Татко ме задържа: "Ти ще стоиш тук!" Аз бях галеното му дете - той имаше слабост към мен, но и аз го обичах с цялото си детско сърце. Татко не признаваше никакви черковни религии и външни обрядности. Като дете, баба ми го завела в протестантска църква и го записала като член, но когато пораснал, той се оженил за майка ми в православна църква и бил веднага отлъчен от протестантската църква. Оттогава той не бе стъпил в църква и не даваше на майка-ми да я посещава. Аз останах сама с татко, който се чудеше как да ми създаде някаква радост. Скърбях за мама неутешимо. Прегръщах роклите й в малкото й гардеробче, целувах ги, виках я с глас и плачех.

В.К.:Така, към с. 9-а тука вие споменавате, че вашата майка ходи на събрания, на какви събрания ходи? Да се дадат нейните опитности с Учителя и да се напише нещо за нея, за нейната работа със Словото, с Учителя, какви опитности има? Кога тя за първи път среща Учителя? Весела: Сестрата на мама, която я отгледа, Анка Конярова, е една от първите няколко сестри в братството, една от най-старите сестри. Тя е била много предана на Учителя и не е пропуснала събрание. Тя живееше последните години при Александровата болница и тръгваше пеша с Добринка Влахова, сестра, в три часа през нощта, отиваше на събрание за пет часа, и винаги присъстваше. А мама отиде чрез сестра си Анка Конярова, отиде при Учителя долу на "Опълченска" 66. Аз бях малко момиче, към 7-8 годишна, седем може би, и мама заведе и мен. Аз бях единствената, която баба ми водеше на "Солунска", протестантската църква, а майка ми ме водеше при Учителя и аз бях постоянно по черковни и религиозни беседи от малко дете. А майка ми заведе трите деца в "Турнферайн", зад зоологическата градина. В.К.: Къде се намираше "Турнферайн"? Весела: То е точно от страна там на Турко", срещу зоологическата градина, един немски салон. И там вечер се събираха на беседи и пеене с Учителя.

И веднъж майка ни заведе, ние живеехме на "Сан Стефано" и "Шипка" на ъгъла, към Военното училище, 14 години живяхме там. И мама ни заведе в "Турнферайн", братчето ми, петгодишно мисля, че беше и свиреше на китара, като я сложи на земята и си слага пръстчетата и акомпанира. Сестра ми и аз пеехме дуети, мама ни заведе на Учителя на събрание, след което имаше концерт и ние пяхме, три малки деца и срещнахме Учителя тогава. Майка ми беше много въздържана, изключително работлива и скромна. Тя никога не искаше да безпокои Учителя. Само веднъж е отишла нещо да го запита, тя понеже страдаше от гастрит, и той й е казал да пие студена вода, по една чаша сутрин и той въобще с голямо внимание се обръщаше към нас изобщо. Защото от стар род, от леля ми Анка още при, него имахме корен. Аз дори имах сън, след години, че се катеря по една отвесна скала, абсолютно отвесна, и моята леля Анка под мен ме придържа, помага ми да се изкача. Аз се качих на върха на този връх и там имаше една къщичка, в която се отвори вратата и аз влязох. Така че, леля ми Анка ми помогна да се издигна в Учението. В.К.: Някакви други опитности на майка ви с Учителя да си спомняте? Весела: Майка ми спря да ходи при Учителя, защото баща ми, който беше болнав след войната последните години, от 1918 година той се върна от фронта като старец, за няколко месеца беше побелял, остарял, и се разболя и 1922 година октомври месец си замина. А той помоли мама да не ходи сутрин в неделя, а да остане със семейството си, той ходеше на работа, основател на библиотеката на Народната банка и цялото време стоеше там на "Московска", стълбичките където са, и майка ми спря да ходи на беседи. А мен, след татковото заминаване ме изпратиха в Ловеч в американския пансион на стипендия.