13. Хазяинът

По време на част от своето обучение в Свищов, Петър Дънов живее на квартира при пастор Петър Тихчев. За него разказва Борис Николов: "Дядо Петър Тихчев беше пътуващ проповедник с Библия в ръка, преминава от град след град и проповядва. Той по едно време е бил и евангелски пастир в Свищов. ... Случва се така, че той наема квартира в дома на Петър Тихчев. Там прекарва в неговия дом. Дядо Петър имал две дъщери ученички, които са били вече девойки. Дядо Тихчев разказваше, че Петър като ученик е бил силен по успех, честен, много скромен и смирен. По часове е четял и след това свирел на цигулка** (Забележка на съставителя: В раздел VIII, подраздел Б, точка 5, сме публикували кой е учителят по цигулка на Петър Дънов). Понякога е разговарял с двете дъщери на дядо Петър, но разговорите са били изключително върху музика, наука и други въпроси, засягащи духовния живот на човека.

През зимата на третата година съпругата на дядо Петър започнала да го безпокои непрекъснато. Тя харесала Петър Дънов като младеж и като евентуален бъдещ жених на по-голямата си дъщеря. По цяла нощ не спяла, само охкала и пъшкала, непрекъснато ръгала в реброто дядо Петър и му надумвала едно и също. "Ще изпуснем тоя ангел от къщи и ще си отлети по света, а той е само за голямата ни дъщеря. Трябва да я сгодим за него и да ги оженим." Дядо Петър все се дърпал, било го е срам, било му е неудобно, как да говори на това скромно момче такива неща? Но бабата не го оставяла на мира. Накрая дядо Петър започнал често да му чука на стаята, да го посещава и да разговаря с него. Но разговора все вървял на богословски теми. Нали дядо Петър е евангелски проповедник! А Петър Дънов се учи в евангелско училище и трябва да стане също проповедник. Тогава като се съберат двама евангелски проповедници, за какво могат да говорят освен за Бога. А дядо Петър влизал при квартиранта си за съвсем друго. Той искал да подхване разговора така, че има дъщеря за женене и че не било лошо Петър да се задоми за дъщеря му, защото според правилата всеки евангелски проповедник трябва да има жена и семейство, за да не бъде изкушаван от нечестивия в тая насока. Но когато отварял уста да поеме тази тема, то квартиранта му Петър отклонявал разговора в съвсем друга посока. Създавало се изключително напрежение. От една страна бабата непрекъснато го ръчкала и скърцала със зъби, от друга страна дядо Тихчев се съгласил на нейния план, но нищо не излизало на яве. А от трета страна над дома им са се събрали тежки облаци.. Било е невъзможно нито да се спи, нито да се диша, нито да се живее. А квартиранта им Петър все едно, че нищо не забелязва и си продължава да си посещава училището. Но един ден тези градоносни облаци над къщата им изведнъж се сблъскват, светкавица прорязва небето и пада върху дома им. Голямата дъщеря, която са я готвили за годеница на Петър внезапно се разболяла и след три дни почива. Гръмотевица раздира дома на дядо Тихчев. След погребението дядо Петър викнал и заплакал: "Ожени ли я жено? Не разбра ли, че ангел слязъл от небето на земята ни за жена отива, ни за жена се жени, защото той е горе оженен за Господа Бога". Бабата подсмърчала и оплаквала и дълги години не могла да прежали първородната си дъщеря хубавица.

Дядо Петър Тихчев десетки години като евангелски проповедник посещава села и градове. Той продължава по своя път. Той не е безразличен към дейността на Петър Дънов по онези години. Контактува с приятелите и понякога разказва за годините когато Петър Дънов е живял в неговия дом. И този случай ние го чухме от него и го предаваме на следващото поколение." [9-19]

В друга версия има продължение на този случай, в който се говори и за втората дъщеря на Петър Тихчев. Жената на пастира казала на мъжа си: "Туй момче ще завърши сега и ще си отиде, а пък е много добро. Да оженим едната дъщеря за него! Гледай да го заприказваш и да разбереш, като завърши, кога смята да се ожени.

Тъй, ама всякога, когато той отивал при Учителя, Учителят го заприказвал нещо из Светото Писание, Библията, много исторически работи и все не оставало време. Като се върнал при жена си, тя почвала да му се кара: "Ще изпуснем човека, ето учебната година завършва, ще изпуснем човека, ти ще се наложиш и ще му кажеш: "Аз ще ти разправям този път!" Няма да чакаш той да ти разказва!"

Обаче става така, че дъщерята през нощта се разболява и то толкова бързо, че умира през нощта. От каква болест точно, не се знае но за една нощ се разболява и умира. Тогава жена му казала: "Да оженим малката дъщеря, да го не изпускаме, защото такъв човек не можем да намерим!" Те канели Учителя понякога да свири, защото свирел хубаво на цигулка. Отивали при него и Го молели да им свири. Той взимал цигулката и им свирел. Така че често им посвирвал и затова също не искали да го изпуснат. И протестантите станали причина да го изпратят в Америка да следва, именно от Свищов.

Майката започнала сега да го желае за втората дъщеря. Пастирът отива пак при Учителя с тая цел, но пак става нещо, че не може да го запита по тоя въпрос. Жена му отново почнала да му се кара: "Годината свършва, пък ти си такъв, че не можеш да го заприказваш за това. Наложи се!"

И когато един ден се наложил и го заприказвал за женитби, то разболява се и малката дъщеря и умира. А после жена му като плакала, мъжът и пастирът, и казал: "Жена, тоз човек е свят човек, той не е обикновен. Ето, умряха и двете ни дъщери." И плаче човекът, защото са били нахални и, иска не иска, искали да му се наложат. "Затуй умряха и двете ни дъщери"[10-75]

Същия случай е разказван от самия Петър Тихчев. "Бях евангелски пастир в Свищов. При нас на квартира дойде да живее Петър Дънов, ученик в прогимназията. Ние имахме две момичета, дъщери, също ученички. Петър беше силен ученик, умен, честен, но много скромен, смирен. От училище право в къщи се прибираше, по часове четеше и много свиреше на цигулка. Понякога общуваше и с дъщерите, като разговорите Му бяха изключително около науката, музиката и други подобни. Живя тъй три учебни години при нас. През зимата на последната година, един ден моята баба ми рече: "Петре, Петърчо завършва гимназия, наближава време да си излезе от нас, аз мисля, че Бог ни е изпратил този ангел в къщи и ние не бива да го изпущаме. Затова ти иди при Него и Му кажи да го сгодим с нашата дъщеря". "Що думаш, бабо, и рекох аз. Момчето с нищо не е дало повод за такова нещо. Как ще Му кажа, мене ме е срам. Не, не мога аз да Му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо."

От тоя момент бабата не ми даваше мира. Щом останем сами почва: Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето ще изтървем това прекрасно момче, де ще намериш като Него?" И това се повтаряше всеки ден, всяка нощ. Аз изгубих търпение, станах нервен. Един ден и викнах: "Разбери, не мога, срам ме е. Но не мога повече да търпя твоите упреци, затова обещавам ти, от днес нататък ще търся момент да се реша и да Му Го кажа." И почнах често да Го посещавам в стаята му. Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а Той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време бабата обикаляше наоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа. Създаде се между нас една тежка нервна атмосфера ...Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница внезапно се разболя тежко и за три - четири дена почина. Петър не узна нашите разправии. След погребението и с болка на сърцето викнах: "Ожени ли я бабо? Не разбра ли, че това момче не е дошло на земята да се жени?" [11-543]

За Петър Тихчев разказва сестра Петранка Чернева от Русе, че пеел много хубаво духовни песни. [12-668]

Веднъж Петър Тихчев сънувал сън, че върволица хора върви по шосе в едно поле и всички идват към вратата на една голяма огнена пещ, той видял че до нея стои един чер великан, който грабва идващите и ги хвърля в огнената пещ. Отдясно на пещта стоял и Христос, който от време на време хващал някого за ръката и му посочвал един светъл път нагоре, дето го поемат ангелите.

Вече наближавал и неговият ред, за да бъде хвърлен в огнената пещ, и той взел да трепери от страх, но когато дошъл, неговият ред и черният великан току да го хване, Христос вдигнал ръка и му казал: "Оставете го. Той е мой!". Разказващият Георги Куртев добавя: най-милото, най-радостното и най-желаното е един ден Христос да ни хване за ръката и да каже: "Този е мой! Елате с мен!"[13- 323]