Алтернативен линк |
11. Студентът-цигулар в САЩ
Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее. Т. 6.
София, Библ. Житен клас, 1996, с. 542.
Райна Каназирева
Един ден в 1922 година дойде при мене старият Старозагорски адвокат Иван Желязков Сливков и ме запита: "Г-жа, вие сте били последовател ка на Петър Дънов. Вярно ли е?" "Да, казах, съм". Той каза: "Аз го познавам добре, с Него бяхме заедно студенти в Америка. Той беше много по-млад, но като българин общувахме всеки ден." Аз се живо заинтересувах от думите му и казах: "Моля ви се, г-н Желязков, разкажете ми нещо от Неговата младост и какво е Вашето мнение за Него?"
"Моето мнение, рече той, не е особено добро".
Изненадана, аз широко отворих очи и възбудено попитах:
"Но защо, моля ви се, кажете ми нещо по-определено за Него? Младежки грешки, поведение."
"Нищо подобно г-жа, Той беше смирен, скромен, тих, силен в учението, но ето защо аз не го харесвах. Той г-жа, беше красноречив, имаше дар слово и като почнеше да говори нещо, всички студенти млъкваха и го слушаха с внимание и уважение.
А знаете ли, г-жа, какво значеше такъв оратор преди 60 години в Америка? Това значи, че Той можеше да стане не милионер, а милиардер, а Той беше беден.
Освен това, Той свиреше чудесно на цигулка [Забележка на съставителя: Приложили сме разказа на Учителя Дънов как е учил цигулка във Варна при преподавателя му чех.] А знаете ли, какво значеше в Америка преди години това? Това значеше, че Той можеше да стане един от най-богатите хора в Америка.
А Той свиреше без пари и беше беден."