А) "В Бога доброто и злото се примиряват"

ОТВЪН И ОТВЪТРЕ.

22 авг., 1926 г., неделя, 11 ч. -

В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя,

дадени на учениците на

Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр.

София, на "Изгрева", през лятото 1926 година.

София, Просветния комитет, [1926], с. 6-7,15-17.

"... Значи, за да дойде Любовта в тебе, ти трябва през всички моменти на живота си да вършиш само волята Божия и да не мислиш за себе си. Досега вие мислехте само за себе си, а отсега нататък трябва да мислите само за Бога. Вашата мисъл за Бога е била толкова отвлечена, толкова слаба, вследствие на което не сте имали реални резултати.

Най-хубавото, най-красивото, което трябва да желаете в света е, щото мисълта ви за Бога да бъде положителна и да обхваща цялото ви същество. Само в това ще намерите допирната си точка с Бога.

Сега разбрахте ли какво иска да ви каже Господ със задачата, която ви даде тази сутрин? Войниците, които ви вардеха отвън, нали и те, като вас, са хора? И те са ваши братя, и те имат глави, ръце, крака, пръсти като вас, и те вярват в Бога, и в тях Бог живее и се проявява. Защо дойдоха тогава? Казаха им: идете да вардите онези хора там! И те дойдоха, подчиниха се на тази заповед. Когато обаче, на вас дадат такава заповед, да отидете някъде вие питате: защо трябва да направим това? Вие постъпвате философски. Първо искате да се научите, какво трябва да правите и после да действувате. Както виждате, тези хора дойдоха без разсъждение и се изпълниха задачата. Ето защо, аз ви казвам, че на първо място, за всинца ви най-важно е послушанието. Аз зная, че при тази среща волята на всички ваши заминали братя и волята на Бога е, да живеете добре, разумно   "

"... Една важна мисъл, един важен въпрос, който трябва да имате пред вид, е въпросът за абсолютното добро и абсолютното зло. Този въпрос не предстои за разрешение от вас в този живот

Абсолютното добро и абсолютното зло, това са, тъй да речем, качествата на висшите духове, качества само на ангелите. Само ангелите могат да бъдат абсолютно добри и абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса. Един ангел не може да бъде едновременно абсолютно добър и абсолютно зъл.

Който е добър, той всякога е добър.

Който е зъл, той всякога е зъл.

Който е тъмен, той всякога е тъмен.

Средният път, по-лекия път, това са хората.

В Бога злото и доброто се примиряват В Бога няма никакво зло Там настава вечен мир.

Когато злото и доброто се явява у хората, те си имат допирни точки. Някои път вие сте и лоши, и добри. Някога вие се разгневите и веднага хукнете, искате да се проявите, но не се минава много време, и вие се разкайвате. Вие обещавате по 20 пъти на ден, че няма да се гневите и пак се разгневявате. Вие не създавате гнева, той иде сам по себе си.

Ще имате пред вид следния факт:

Животът в началото е в ръцете на лошите духове. Когато вие, жените, сновете платното нали знаете, че цялото платно е в долното кросно? В горното кросно няма нищо. В долното кросно именно, са лошите духове, а в горното кросно - добрите духове. Лошите духове държат платното в себе си. Те се държат за него. Опънатите нишки, обаче, представляват човешкия живот, който трябва да се тъче, и духовете се борят именно, за този живот. Човекът е совалката. Долните духове казват: "Наш е човекът". Човекът пък от своя страна започва да ходи от единия край на платното до другия. Като дойде до единия край, дето са лошите духове, казва им: "Аз съм ваш" - и те му отварят път После дойде до другия край на платното, дето са добрите духове и казва: "Аз съм с вас". И така, човекът като ходи насам-нататък, Божествената нишка се тъче. Като се изтъче животът, ще се даде на добрите духове.

Следователно, всяка завършена победа е в ръцете на добрите духове, а всеки бой е в ръцете на лошите духове. Животът от 8000 години е все в ръцете на лошите духове, те го управляват. Затова ние трябва да оставим Бог да воюва заради нас. Досега ние сме воювали. Толкова войни сме правили, но светът още не е освободен. И още 8000 години да воюваме, същият резултат ще има: свобода няма да има, а само разрушения и разрушения. Щом, обаче, ние станем сила и възприемем Божията Любов, ще имаме правилни разбирания за сегашния живот. Тогава и условията, при които живеем, ще се подобрят.

Сега, разбира се, аз зная колко мъчно е човек да повярва в тази Истина. Представете си, че ви срещне един разбойник и тури ножа на гърдите ви. Ако се уплашите, той ще забие ножа; но, ако след като тури ножа до гърдите ви, вие уповавате на Бога и си кажете, че Господ е, Който разпорежда, Който управлява живота, този разбойник ще махне ножа от гърдите ви. Значи с тази мисъл в себе си ти превърна този нож. В какво? - Този нож е Словото Божие. Словото, това е мечът, но онзи, които не разбира това Слово, употребява направо този меч, без да го трансформира. Онзи човек, който разбира Словото Божие, употребява този меч като своя духовна сила и с него се брани, с него се защищава. Ето на, виждаме войниците в света днес употребяват своята сила в пушки, в топове и хубаво правят, но питам: вие в какво трябва да упражнявате своята сила?... "