3.5. Стихотворения за Дафинка

Душа / Олга Славчева Български бранител, Г. X, бр. 109/110 (XI-XII.1930), с. 2.

Ти пак си с нас / Люба Георгиева Български бранител, Г. X, бр. 109/110 (XI-XII.1930), с. 3.

---------------------------------------------------------------------------

Душа

посвещавам на светлата памет на Дафина Доганова

Низ светлите селения на Божия мир
Една душа внезапно се яви. . .
Донесе я вечерният зефир
От земни край - всред дните й, уви!

Щом Благия видя, тя полетя,
Запря до него .. . трепетно сърце
Заби от радост - малкото дете
Се радва тъй пред майчино лице!

Одеждата й нежна заблестя
С дивни шарки на дъгата рой . . .
И ето в нея почна да чете
С Бащинска любов загледан Той:

Търпение, милост, обич, благ език,
И не един щастлив и ясен взор,
И не един с тях възторжен вик
В задружна песен екнали във хор. . .

Видя Той дрехата й от лъчи
С "деяния" тъкана и завчас
Към нея благо устреми очи
Продума й с тих гальовен глас:

- Ела, работнице на любовта,
Носителко на Моя свят завет!
Ела и пий ми в Дома радостта -
Приготвил съм ти милости безчет...

Олга Славчева

Ти пак си с нас

На Дафинка Доганова

Ти пак си с нас -
С делата си!
През всеки час -
С теглата си!

С перо и дух
Пробуждаше,
И сляп и глух
Научаваше:
Че има Бог
На правдата!
Тръбеше с рог
За славата,
За славата
На Божи меч -
В забравата
На свята реч! .. .

Ти пак си с нас
Светилен чар!
Те си ни свясь
И ум и жар!

Люба Георгиева