Б) Петър Василев (на когото Учителят е подарил портрета си).

Петьр Василев е роден на 29 юни (11 юли) 1856 г. в Търново в много бедно семейство. Когато става на 7 годишна възраст, майката умира. Тръгва на училище но оскъдицата и нищетата принуждават бащата да даде Петърчо за чирак при един шивач в Русе. След 2 години (на 11 годишна възраст) сам преплувал Дунава и започва работа при един моден шивач в Гюргево. След 8 години става калфа и съдружник на майстора. Отива във Варна и посещава проповедта на мисионера Лаунсбери.

През м. октомври 1880 г. П. Василев приема Исуса Христа за свой Господ и Спасител.

През 1881 г. мисионерът А. Р. Джонс и пастир Йордан Икономов откриват временно мисионерско училище в Търново. 25 годишния П. Василев става ученик. През 1882 г. училището е преместено в Свищов и получава наименованието Американско научно-богословско училище. То има основно и класно училище Класното училище е с 3 курса: I - 3 годишен подготвителен за Роберт Колеж в Цариград; II - 5 годишен научен и III - 5 годишен богословски.

П. Василев е приет в петгодишния богословски курс на класното училище. Работи в училището, за да се издържа. Преживява гоненията и затварянето на училището за няколко месеца през 1883 г. след завършването на Американското научно-богословско училище е изпратен като помощник-проповедник в Ловеч при мисионера Д. С. Чалис. Там в Американското девическо училище среща Маринка Павлова Бъчварова, за която се оженва на 7.IX.1887 г.

От 1886 г. е изпратен в Търново за проповедник, където П. Василев започва и своята самостоятелна работа. Там той остава 5 S години.

През 1892 г. е ръкоположен за пастир и е приет за член на Конференцията. Изпратен е за 1 1/2 години в Свищов за пастир. Църквата била препълнена от слушатели.

През м. май 1895 г. П. Василев е преместен в Лом. За кратко време Църквата в Лом се превръща в една от най-силните църкви в Мисията. Създава нова църква в с. Голенци. Посещава с. Ковачица, гр. Видин, с. Войводово и навсякъде създава църкви. Тази благословена работа продължила 10 години (1895-1905), след което е назначен във Варненската методистка църква.

Варна, за пастор Василев, бива и последната Църква, в която той работи за Бога. През тези 5 години прекарани във Варна (1905-1910), той закупува парцел за Църквата в центъра на града. Църковният салон е бил тесен за всички, които са искали да го чуят. Точно тогава пастор Василев тежко заболява. Той е опериран, но на 18 март (31 март) 1910 г., на 53 годишна възраст, в пълно съзнание и молитва към Бога, пастор Василев се сбогува и умира. Той е един прекрасен пример за всеотдайна верност и преданост към Бога. Навсякъде с пример, обноски и разговори той проявявал всички добродетели на християнин и издигал престижа на Евангелската методистка църква.