3.Неговата душа не ще бъде в лишение, защото сам Господ ще присъствува в неговото сърце.
4. Това, което Господ е казал, то е за наше спасение.
5. Неговото Слово събужда спящите духом и избавя погинващите от грях.
6. Господ говори на сърцето и дава уверение на разума за своята Истина.
7. Той изявява своята благост на душата и прави името си познато ней.
8. Господ управлява сърцето и просветлява умът.
9. Знанието Господне е светлина за душата. А мирът Господен, нейно изцеление.
10. Помни думите Господни и неговите обещания. Той ще направи своето Слово да се сбъде (сбъдне).
11. Призовавай го на всяко място и по всяко време, защото това е угодно нему.
12. Блажен е, който вярва, който се надява на Господа и който го люби. Той е син Божий.
Учителят Дънов
Пояснение:
Това посвещени е лично и собственоръчно е написал Учителят Дъно в на собствената си Библия на с. 817, където започва заглавната страница на Нови я завет, издание Виена, 1885 г.
Поднасяме го като посвещение за „Изгревът" том XXIV, който е за методистката, евангелска мисия в България.
Амин.
6 октомври 2007 г., събота, София. д-р Вергилий Кръстев
