IV. ДОПЪЛНЕНИЕ И ОБЯСНЕНИЕ КЪМ БЕСЕДАТА
«ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА»
Светозар Няголов
03.08.2006 г.
Допълнение и обяснение за беседата «За двете риби и петте хляба», държана от Учителя в събота вечерта, на 14.05.1938 поместена в том XXII на «Изгревът», стр. 737.
По повод писанията на някои невежи «приятели», че това не е беседа от Учителя, а от някои друг, отговарям:
Както малкото дете познава млякото на майка си, с което се храни, така и ученикът познава Словото на Учителя си и се храни постоянно с него. Щом някой субект не познава Словото на Учителя, както в този случай, това показва, че този човек няма нищо общо с Учителя Беинса Дуно и Словото Му. Досега никой окултен Учител или посветен не е разкрил така подробно живота и духовната работа на свещената Агарта, където всички истински ученици и посветени с астралните си тела отиват на 14 май, за да присъствуват на голямата церемония на Вайзак с великите Учители на човечеството. Това може да го опише точно само Великият Учител Беинса Дуно.
Датата, на която Учителят е държал тази беседа, я намерих, след като съм прегледал таблицата с ефемеридите до 1944 г. и открих, че това събитие, за което говори Учителят, е станало на 14.05.1938 г., на която дата Луната в 24 часа е на 0 градуса 40 минути и 08 секунди (в Стрелец)
Учителят казва: «Всяка година змиорките заминават, но не в едно случайно време. Те избират астрологически момент, когато Слънцето е в Телец и Луната излиза от Скорпион и влиза в Стрелец. В този час всички змиорки от Европа се събират в един кордон, дълъг с километри, и пътуват през океана. Днешната беседа е свързана с това преселване на змиорките, когато започват да се връщат към Европа, понеже Слънцето е в Телец и Луната ще влезе тази нощ, към полунощ, в Стрелец, и змиорките идват. Следователно окултните ученици и окултистите знаят, че през годината има едно събрание на много издигнати ученици, които пътуват, като змиорките. Къде отиват те? На голямата церемония на Вайзак в Индия място, което посветените знаят добре. Там се събират всички посветени.»
Той казва: «Имам позволение да ви говоря за тези неща, макар че е ЗАБРАНЕНО да се говори това в обикновено време. Тези неща са свети и не са за всички, но великите Учители, които присъстват на тази церемония, не се страхуват от нищо, защото този, който не може да проникне в царството на съдържанието и смисъла, няма да разбере нищо, даже ако му покажат великите тайни на природата. Той остава свързан с физическото си тяло на земята. Обратното който ще разбере, ще се притече на това място. Той ще отиде там, където великите Учители ще раздават безсмъртната храна двете риби и петте хляба (стр. 7 от «За двете риби и петте хляба»)*.
Школата на Учителя, която просъществува на Земята от 1922 г. до 1944 г. -
22 години, беше посещавана от три вида хора. Едни от тях бяха оглашени те обичаха да слушат Словото Му и да пеят песните Му. Другите бяха вярващи те слушаха Словото Му и вярваха в Него, че това Учение показва пътя на истинското знание, но те не вървяха по този път и не живееха чрез проявите си в това учение. Те си останаха вярващи. Учениците бяха тези, които разбираха Словото Му и го прилагаха на всяка стъпка в живота си. Учителят говореше на обикновените хора, на оглашените и на вярващите, но само учениците Го разбраха и се ползваха в живота си от това велико знание.
Мога да успокоя многознайковците-тези, които не познават Словото на Великия Учител с Неговите думи: «След хиляда години на Земята ще има условия, подобни на сегашните, и всички, които не са влезли с душата си в Новото учение и дотогава са живели разумно, ще започнат да го учат отначало, от А и Б.» Вечността е пред нас и който познава Словото на Великия Учител и го пази тук долу, на Земята, ще го познава и горе във великите школи на Вселената.
Според моите изследвания брат Александър Периклиев, с когото бях близък и със семейството му се занимавахме с въпроса за «Двете риби и петте хляба», което не беше ясно за мен, докато не прочетох беседата. Той беше завършил икономика в Германия и в България стана професор в Икономическия институт «Карл Маркс», и накрая ректор.
Понеже Александър Периклиев не е в партията, ръководството на Икономическия институт решава да го уволни от института. Подготвят му заповед за уволнението и решават да му я връчат след празника на победата на фашистка Германия 9 май 1969 г. Послучай 25-годишнината от победата, съветското разузнаване публикува списък на своите разузнавачи, допринесли за победата над Германия и работили в Германия. На първо място в списъка е Александър Периклиев. Веднага ръководството на института премахва заповедта за уволнение. Отиват колективно при него и го поздравяват с празника на победата и му предлагат да стане ректор на Икономическия институт. Той приема предложението и е ректор до пенсионирането си.
Той отишъл при брат Боян Боев, който беше много услужлив, и го помолил да му дешифрира извънредната беседа на Учителя за Агарта. Брат Боев дешифрирал и продиктувал беседата и Переклиев я записал в тетрадката си. Той тръгнал надолу от бараката на брат Боев, да се види с брат Димитър Стоянов. След това минал по пътя покрай южната ограда на братското място и на завоя на пътя срещу мястото и къщата на Колю Драгнев изтървал ръкописа си, който бил намерен от сестра София Желева. След този случай брат Александър Периклиев отива втори път при брат Боев и записва наново беседата «За двете риби и петте хляба», като дълго време се занимава с разгледания от Учителя там въпрос.
Учителят не ни е дал всичко в Словото Си и казва: «Да не мислите, че аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап на развитие и има опасност да злоупотреби с това знание.»
По отношение на знанието, което е скрито в тази малка книжка «За двете риби и петте хляба», Учителят казва: «За да свърша, ще ви кажа, че човек не може да разбере истината, Евангелието, нито тайните на природата, ако не е действително чист. Ако не яде чиста храна, ако не пие чисти пития, ако няма чисти чувства, ако не мисли за чисти неща, ако няма чисти постъпки, каквото и да казва този, който не живее с тези неща, всички инициативи са закрити за него. Той ще чука и ще плаче напразно всички врати ще останат затворени. Можем да ги отворим, като имаме връзка между нашите мисли и чувства.» За тази цел Учителят ни препоръчва да четем и прилагаме методите и правилата, дадени в книгата
«В царството на Живата Природа»** стр. 12, и «За двете риби и петте хляба».
Светозар Няголов, 4.08.2004 г.
------------------------------------------------
* Вж. «Изгревът», том XXIII, стр. 730. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
* Вж. «Изгревът», том XV, стр. 590-634. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)
