V. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»
(Прабългарската юрта)
Борис Рогев
Накрая се спираме накратко на астрономичното и календарното значения на дървено-плъстената (плъст кече) юрта, позната от X век пр. н. е., която е била в употреба от хуни и първобългари.
Тази сглобяема и разглобяема жилищна постройка е съчетание от две части: а) цилиндрична част вертикален цилиндър с хоризонтално кръгово сечение, и с диаметър 6-8 ми с височина 1,5 м; б) конусна част вертикален пресечен конус, с кръгово сечение и с височина 0,85 м. Пресеченият конус е надянат на цилиндъра. Диаметърът на долната основа на конуса е равен на диаметъра на горната основа на цилиндъра, а диаметърът на горната основа на същия конус с дължина 0,5-0,6 м, е равен на диаметъра на кръговия пръстен, образуващ върха на юртата.
Посредством 60 дълги, секторообразни стрели (уни), заострени на горния край, материализиращи образуващите на конуса, повърхността на същия е поделена на 60 също така секторови деления. На такъв брой деления се поделя и найдолната основа (окръжност) на конуса.
При начална посока Os Изток, домовете са били подреждани по дължината на хороскопната окръжност последователно по разликата на азимутите на края и началото на всяко отделно видимо зодиакално съзвездие, означени със съответния знак и продължени по симетрия за съзвездията, които оставали невидими (под хоризонта). Към домовете бивали прибавяни съобразно с измерения азимут и зодиакалната им принадлежност Слънцето, Луната и планетите, означени с припадающите им знаци.
Изнесеното прави възможно да разглеждаме юртата като неподвижен засечник, или като система от «елементарни пасажни инструменти», които позволяват едновременни наблюдения от няколко души.
Връщайки се към формулите от (322) до (329), извличаме следните календарни числа коефициенти:
4, 7, 8, 12, 14, 15, 30, 56, 60 (322),
които заедно с техните производни (например: 2. 7 = 14) срещаме в много други формули от изнесените дотук в «Астрономически основи».
Действително, достатъчно е да видим, че то е вярно за числата 7 и 60 от
(72), която формула преписваме във вида
където а"0 и A0 са средната първобългарска година (82) и средната аритметична-слънчева година (80) на един лунен цикъл (37), с тази разлика, че докато формулите от (314) до (321) се отнасят до равнината на хоризонта на юртата, формулите (323) се отнасят до равнината на еклиптиката и отчитат преместването на Слънцето за една и осем първобългарски години.
Същите числа 7 и 60 фигурират и в таблица VII и таблица VIII във връзка с тъй наречените пълни и непълни колони от първобългарски години (стр. 81).
С това става възможно да заключим, че астрономията на скромната първобългарска юрта е еднаква с астрономията на първобългарското летоброение.
