II. «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»
Животът му преминава действително «скрит» зад едно рядко чувство за дълг и непрестанна деятелност, зад една рядка скромност и лично достойнство, зад математически формули, значещи много за българската култура. Към 1960 г. са вече написани основните научни разработки на Борис Рогев, публикувани в българския специализиран печат и в чужбина, с положителните отзиви от наши и чужди учени. Написана е и книгата «Астрономически основи на първобългарското летоброене» и започват митарствата по нейното обсъждане и публикуване. Първи рецензенти са геодезът акад. Вл. Христов и историкът проф. Иван Дуйчев, чиито положителни гледища се оказват решаващи за обнародването й през 1974 г. Оттук насетне мнения за книгата са изказали различни имена, към нея се проявяват различни степени на коректност (с позоваване или не), книгата става средоточие и на идеологични по същество подбуди, изразяват се различни отношения (положителни или отричащи) и приживе, и след това акад. Ангел Балевски, акад. Кирил Серафимов, Лилия Гочева, Георги Томалевски, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов, арх. Слави Дончев, н. с. Мариана Кръстева.
Непосредствено след първото й издание от Българска академия на науките (БАН), Борис Рогев подготвя втори допълнителен и разширен вариант, който, макар и положително приет в Института по балканистика през лятото на 1975 г. и предложен за печат, остава необнародван уви! и до днес. Към този втори и последен вариант Борис Рогев прибавя и математическата си разработка за астрономическия образ на първобългарската юрта, доуточнява много от математическите си изчисления, доразвивайки особено втората половина на книгата си, допълвайки и нови редове за словесно обяснение на общата математична материя на книгата. Непубликуван е и преводът й на английски, подготвен в началото на 80-те години от БАН, който също търси своя издател, включително и днес. Тук искам да припомня небезизвестните думи на френския професор Мишел Понгон: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света. Създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработването на такова календарно леточисление, което да бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо.» Книгата на Борис Рогев, поради самото си духовно естество, извори и научна методология, участвува в най-горните български пластове от човешкия опит да изследва и познае «първоосновите на човешката същност, на нейната история», предлагайки математическа точност за един наложително съвременен прочит на нашата национална култура.
В следващите си съставителски страници ще се опитам по документален път, с текстове от и за Борис Рогев да припомня възлови моменти от духовния му път на личност и учен.
