9. ДЕТСКИ КЛУБ НА ИЗГРЕВА

Работех като детска учителка в София. Обичах децата и се интересувах от техните прояви и възможности. Когато виждах нашите изгревски деца да припкат из цветните алеи, мислех си колко много може да се очаква от децата, ако те от малки бъдат напътствувани, възпитавани в духа на новото. Те биха могли да станат пионери на новото време, на новия дух, с който ще живее новото човечество.

«До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден» - казва Учителят в една от песните.

При един разговор с Учителя, попитах Го дали е удобно на Изгрева да открием детски клуб, където да идват децата през свободните си часове, за да заангажираме и да регулираме свободното им време. Той с радост прие идеята и запита какво трябва.

- Учителката е налице, децата са налице, трябват помещение, столчета и масички - отговорих аз.

Учителят посочи няколко празни дървени стаи. Обиколих ги и се спрях на една от тях.

Втората стъпка беше да раздам покани и лично да поканя майките на родителска среща. Те радушно посрещнаха идеята и задружно определихме деня на откриването на детския клуб.

Украсихме стаята, подготвихме няколко номера с децата и докладвахме на Учителя за стореното. Две дечица Му поднесоха специална покана.

Радостна усмивка озари лицето на Учителя.

- Всяко начало е добро. Иска се внимание, за да има и добър край - каза Той.

В определения ден се събраха в клуба тридесет радостни деца от 4 до 10- годишна възраст, облечени празнично. В уречения час дойде Учителят. Посрещнахме Го прави с песента «Братство, единство».

Учителят седна сред децата. Картината беше повече от прекрасна. Изнесохме кратка програма, след която Учителят каза няколко думи за възпитанието на децата. После пяхме и се черпихме с много сладкиши.

От този ден, три пъти седмично детският клуб беше отворен. Свободните деца идваха да играят, да пеят и, незабелязано, с игри и дейности, да растат в пътя на Новото Учение.

Евакуацията през 1943 г. прекъсна работата ни.

След 9 септември 1944 г. клубът възстанови дейността си. Поради квартирна криза обаче тя беше прекратена. Все пак, посетите добродетели бяха дали някакво отражение върху детските души. Не бяха минали напразно красивите изживяни дни. И до днес, срещнем ли се с «децата», понеже те вече не са деца, те ми напомнят с усмивки за най-различни моменти: в гората за дърва, дежурни в клуба, вършене всеки ден по едно добро, избягване на всякаква лъжа, издаване вестник «Детско сърце», който се списваше от самите деца и пр.

Тази инициатива остана като история в живота на Братството.