19. ХРАНЕНЕТО Е МАТЕМАТИЧЕСКА ЗАДАЧА

Храната на Учителя беше растителна, прясна, семпла. Той обядваше в братския стол, а закусваше и вечеряше в стаята Си. В разстояние на 25-30 години имах възможност да наблюдавам как Той предимно сам приготовляваше своята закуска и вечеря - супа от «картошки», както Той ги наричаше, чай или плодове. Хранеше се бавно, с разположение.

Един ден бързах към Изгрева, да покажа на Учителя моята нова книга «Игри с песни за деца». Наближаваше залез Слънце и Той ме прие горе, в Своята стая, където белеше картофи. Разказах Му подробности по отпечатването на книгата. Той се радваше на успеха ми.

На вратата се почука. Една сестра Му подаде чиния с крем карамел. Разтревожена Му говореше нещо. Учителят отговаряше тихо, а тя молеше настоятелно.

След като жената си отиде, Учителят постави крем карамела на етажерката и продължи да бели картофи. Хвърлих апетитен поглед към него и другите питателни яденета на етажерката и запитах:

- Учителю, защо не си вечеряте с крем карамела? Той е тъй хубав!

- Виж да ти кажа. Тази сестра иска да й услужа нещо. Ако ям от крема, аз се свързвам и задължавам, а тя в случая не е права. Всяка храна предава както своите енергии, така и своите връзки. Не всяка приятна храна е полезна. Храненето е важен процес, при който трябва много да се внимава. Ти обичаш ли крем карамел? - весело ме попита Той. И като отряза едно голямо парче, поля го обилно със сироп и ми го подаде.

Малко засрамена, благодарих и го изядох с удоволствие. А Учителят вечеря от картофената супа, която си бе сам приготвил.

- Подбирай чиста и прясна храна! - продължи Той наставленията си за храненето. - Пий вода от чист извор, меси хляб от прясно жито и приемай узрели и пресни плодове, само от добри хора! Храненето трансформира състоянието на човека в положителни или отрицателни енергии. Дай от храната си на гладния, и ти ще се наситиш, дори с малко от нея. Храненето е математическа задача, която трябва правилно да бъде решена. Ако един човек разрешава правилно въпроса за своята храна и своя сън, това показва, че той е достигнал до известна хармония между своите чувства и мисли. Щом е постигнал това, той е готов да разрешава всички останали въпроси. Свежест и бодрост са нужни на човешката мисъл. А един от важните фактори за мисълта е храненето.

Така ми говори Учителят в онази далечна вечер, когато вечеряхме заедно.

Спомням си, веднъж занесох на Учителя хубави праскови. Както обикновено, подадох кесията с думите:

- Учителю, Слънцето Ви изпраща своите поздрави!

Той се усмихна, благодари и погледна плодовете. Те бяха толкова красиви, че всички се загледаха в тях. Той подаде една праскова на сестрата, която стоеше най-близко до Него, след това подаде втората на един брат, третата - на следния и т. н. Раздаде всички праскови и за себе си задържа само една. Тогава ме погледна, усмихна се и каза:

- Сега за мен остава най-много и най-хубавото.

Спомних си думите Му: нахрани гладния, и малкото, което ти остане, ще бъде предостатъчно да те засити.

Учителят винаги прилагаше онова, на което ни учеше, и всякога във всичко беше внимателен и последователен.